Выбрать главу

Толкова по-добре.

Възрастната жена мразеше да й плащат, за да не прави нищо, но най-вече се тревожеше за този, когото познаваше от „Макартър Парк“ още когато беше дете.

На времето тристайният апартамент на Тереза беше на същата площадка като апартамента на майката на Том и в съседство с апартамента на семейството на Керъл Алварес. Тъй като Тереза живееше сама след смъртта на съпруга си, момченцето и неговата приятелка бяха свикнали да ходят при нея да си пишат домашните. Атмосферата беше спокойна в сравнение с положението в техните домове: от едната страна, вятърничава и невротична майка, която колекционираше любовниците си и разтуряше семейства, от другата — тираничен втори баща, който постоянно ругаеше голямото си семейство. Тереза отключи вратата със своя ключ и се вцепени от безпорядъка, който цареше в къщата. После събра цялата си смелост и започна да въвежда ред. Пусна прахосмукачка и изми пода, включи съдомиялната, изглади една камара дрехи и почисти последиците от цунамито, което беше опустошило терасата.

Напусна къщата три часа по-късно, след като разпредели боклуците и сложи пластмасовите торби в съответните кофи.

* * *

Беше почти 17 ч., когато службата за извозване на отпадъците мина, за да изпразни контейнерите на живущите в „Малибу Колъни“.

Докато товареше една от обемистите кофи с боклук, Джон Брейди, един от служителите, който беше дежурен тази вечер, намери почти нов екземпляр от втория том на „Трилогията на ангелите“. Сложи го настрана и изчака края на обиколката, за да може по-добре да го разгледа.

Леле! Отгоре на всичкото хубаво издание! Голям формат, великолепна готическа корица и серия красиви акварели.

Жена му беше прочела първия том и чакаше с нетърпение излизането на втория в джобен формат. Ето че сега щеше да й достави удоволствие.

Когато се прибра у дома, Джанет наистина се нахвърли на книгата. Започна да я чете в кухнята, като трескаво прелистваше страниците така, че за малко да забрави яденето във фурната. По-късно, в леглото, тя продължи да чете глава след глава с такова увлечение, че Джон разбра, че тази вечер няма да го огрее и ще трябва просто да спи. Заспа в лошо настроение, бесен, че сам си беше навлякъл нещастието, като донесе под покрива си проклетата книга, която го лишаваше едновременно от вечерята му и от съпружеските му права. Бавно заспа, намирайки утеха в обятията на Морфей, който за компенсация му изпрати един приятен сън, в който „Доджърс“, неговият любим отбор, печелеше шампионата по бейзбол с победа срещу „Янкис“. Внезапно обаче някакъв крясък го събуди.

— Джон!

Той отвори очи, обзет от паника. До него жена му викаше силно:

— Нямаш право да ми причиняваш това!

— Какво да ти причинявам?

— Книгата спира насред 266-та страница! — упрекна го тя. — Останалото са само бели страници!

— Ама аз нямам никаква вина за това!

— Сигурна съм, че си го направил нарочно.

— Ама не, виж! Защо говориш така?

— Искам да прочета продължението!

Брейди си сложи очилата и погледна будилника:

— Ама, бебчо, два часът посред нощ е! Откъде да ти намеря продължението?

— „24 Маркет“ е отворен през цялата нощ… Моля те, Джон, иди и ми купи нов екземпляр. Вторият том е още по-хубав от първия.

Джон Брейди въздъхна. Беше се оженил за Джанет преди тридесет години, за добро или за лошо. Тази вече беше за лошо, но той го приемаше. В края на краищата и с него не беше лесно да се живее.

Все още спейки, надигна старото си тяло, нахлузи едни дънки и широк пуловер, преди да слезе да изкара колата от гаража. Пристигайки в „24 Маркет“, той хвърли дефектния екземпляр в уличната кофа.

Тъпа книга!

Мексико

Почти бяхме стигнали. Ако можеше да се вярва на пътните табели, оставаха по-малко от сто и петдесет километра до Кабо Сан Лукас — нашата дестинация.

— Това е последно зареждане с бензин — установи Били, паркирайки на бензиностанцията.

Още не беше изгасила мотора, когато някой си Пабло — така пишеше на тениската му — притича, за да напълни резервоара и да измие предното стъкло.

Стъмваше се. Били присви очи, като се опитваше да прочете през стъклото една дървета табелка във формата на кактус, на която бяха изброени специалитетите на местната закусвалня.