— Умирам от глад. Искате ли да хапнем нещо? Сигурна съм, че там вътре има разни мазни, но хубави неща.
— Накрая ще получите стомашно разстройство от толкова много ядене.
— Няма страшно, Вие ще се грижите за мен. Сигурна съм, че можете да бъдете много секси в ролята на добрия доктор.
— Вие сте абсолютно луда!
— По чия вина, според вас? Освен това, сериозно, Том, отпуснете му края понякога. Не бъдете толкова тревожен. Оставете живота да ви поднесе нещо добро, вместо непрекъснато да се съмнявате.
Хм… Ето че сега се взима за Паулу Коелю…
Тя излезе от колата, гледах я как се изкачва по дървената стълба, която водеше към ресторанта. С прилепналите си дънки, пристегнатото кожено яке и сребърната чантичка, тя приличаше на cowgirl и добре си пасваше с декора. Платих бензина и настигнах Били на стълбите:
— Дайте ми ключовете да заключа.
— Стига, Том! Релакс. Престанете да виждате опасност навсякъде! Забравете колата за малко. Ще ме почерпите тортили и пълнени чушки, а после ще се опитате да ми ги опишете колкото можете по-добре!
Проявих слабост и я последвах в тази кръчма, където се надявах да прекараме приятно. Но зле си бях направил сметката и не бях взел предвид малшанса, който си доставяше удоволствието да се нахвърля върху нас още от началото на това невероятно пътуване.
— Ко… колата — започна Били, докато сядахме на терасата, за да опитаме царевичните палачинки.
— Какво?
— Не е там — отчаяно сочеше мястото на паркинга.
Излязох от кръчмата бесен, без да съм изял и един залък.
— Престанете да виждате опасност навсякъде, така ли? Отпуснете му края, така ли? Това ли точно ме съветвахте? Сигурен бях, че ще ни измамят! Дори им дадохме пълен резервоар!
Тя ме погледна отчаяно, но това продължи само миг, после каза с обичайния си сарказъм:
— Ако бяхте сигурен, че ще я откраднат, защо не се върнахте да я заключите? Всеки с грешките си в края на краищата!
Отново се въздържах да не я удуша. Сега вече нямахме нито кола, нито багаж. Беше се стъмнило и започваше да става студено.
— Сержант Алварес… тя с вас ли е?
— Какво значи това? — попита Майло, подавайки на офицера шофьорската си книжка и застраховката на бугатито.
Леко притеснен, помощник-шерифът уточни въпроса си, посочвайки зад стъклото силуета на Керъл, заета да попълва някакви документи със секретарката.
— Вашата приятелка, там, Керъл, тя е ваша „приятелка“ или просто приятелка?
— Защо, имате намерение да я поканите на вечеря ли?
— Ако е свободна, наистина бих искал. Тя е страхотно…
Той се опита да намери думите, като внимаваше да не каже нещо неуместно, но си даде сметка за непохватността си и предпочете да не довърши изречението си.
— Изпълнете си задълженията, приятелю — посъветва го Майло. — Опитайте си късмета — за юмрука в мутрата ви ще реша тогава.
Помощник-шерифът остана като попарен, провери документите на колата, преди да подаде на Майло ключовете на бугатито.
— Можете да я вземете: всичко е наред, но занапред избягвайте да я давате на кой да е.
— Не беше кой да е, беше най-добрият ми приятел.
— Ще е добре да избирате по-внимателно приятелите си, може би.
Майло щеше да му отвърне нещо неприятно, но Керъл влезе при тях в кабинета.
— Когато ги спряхте, шерифе, сигурен ли сте, че караше жена? Никакво съмнение?
— Имайте ми доверие, сержант — мога да разпозная жена.
— А мъжът на другата седалка този ли беше? — попита тя, като му показа един роман, на който имаше снимката на Том.
— Право да си кажа, не му обърнах много внимание на вашия приятел. Говорих предимно с блондинката. Истинска досадница.
Майло реши, че си губи времето и си поиска документите.
Шерифът му ги върна, като си позволи да зададе въпроса, който му пареше на езика:
— Татуировката на ръката ви е на Мара Салватруча, нали? Четох разни работи за тях в интернет. Мислех, че никой не може да напусне тази групировка.
— Не бива да се вярва на всичко в интернет — посъветва го Майло, излизайки от стаята.
На паркинга старателно прегледа бугатито. Колата беше в добро състояние. Имаше бензин, а чантите, които бяха останали в багажника, свидетелстваха за това, че пътниците са бързали. Той отвори чантите и намери в тях женски дрехи и козметични продукти. В жабката напипа пътна карта и модно списание.