— Обръщам ти внимание, че това е направено за наблюдаване на Касиопея или Орион, а не да си плакнеш очите!
— Може би и те се наричат Касиопея и Орион — отбеляза той, като посочи с брадичка към двете красавици.
— Ако си мислиш, че си забавен…
— Слушай, Керъл, не си ми жена, а още по-малко майка! И освен това как влезе в стаята ми?
— Аз съм ченге, приятелче! Ако си мислиш, че някаква проста врата на хотелска стая ще ми се опъне… — каза тя, хвърляйки платнена чанта върху един от ратановите фотьойли.
— Аз това го наричам насилие над личния живот.
— Ами добре, обади се на полицията.
— Ти да не си мислиш, че си забавна?
Засегнат, той вдигна рамене и смени темата:
— Всъщност проверих на рецепцията. Том наистина е отседнал в хотела със своята „приятелка“.
— Знам, и аз направих проучване: апартамент №12, две отделни легла.
— Това успокоява ли те?
Тя въздъхна:
— Като започнеш така, ставаш по-тъп от дървен налъм…
— А Орор? И това ли проучи?
— Абсолютно! — каза тя и се приближи до далекогледа, за да насочи обектива по посока на брега:
Няколко секунди гледа внимателно широкото пространство от бял пясък, галено от прозрачните вълни.
— И ако сведенията ми са точни, в този момент Орор би трябвало да се намира… точно тук.
Тя закрепи положението на далекогледа, за да позволи на Майло да погледне.
Близо до брега красивата Орор в секси костюм караше водни ски в компанията на Рафаел Барос.
— Тоя тип не е зле, нали — попита Керъл, като си върна наблюдателния пост.
— Така ли мислиш?
— Да не е трудно! Видя ли раменете и тялото му? Тоя пич има физиономия на киноартист и тяло на гръцки бог!
— Добре, стига толкова! — измърмори Майло и побутна Керъл, за да си върне контрола над телескопа — Мислех, че беше направен, за да наблюдаваш Орион и Касиопея…
Тя се усмихна леко, докато той си търсеше нова жертва за шпиониране.
— Горещата брюнетка с фалшивите цици е…
— Да, тя е! — прекъсна го Керъл. — Когато престанеш да се забавляваш, ще можеш ли да ми кажеш как ще си платим сметката в хотела?
— Никаква идея нямам — призна Майло тъжно.
Той махна спортния сак, сложен на стола, за да седне срещу Керъл.
— Това нещо тежи цял тон. Какво има вътре?
— Нещо, което донесох за Том.
Той смръщи вежди и я подкани да обясни.
— Вчера сутринта се върнах в дома му, преди да дойда при теб. Исках да претърся къщата, за да намеря други следи. Качих се в стаята му и представи си: картината на Шагал беше изчезнала!
— Гадост!
— Ти знаеше ли, че зад платното има скрит сейф?
— Не.
За момент Майло си върна надеждата. Може би Том имаше скрити спестявания, които биха им позволили да платят една част от дълговете си.
— Бях заинтригувана и не можах да се въздържа да не опитам няколко комбинации…
— И успя да отвориш сейфа — отгатна той.
— Да, като въведох кода 07071994.
— И това ти хрумна просто така? — иронизира я той. — Божествено вдъхновение?
Тя не обърна внимание на сарказма му.
— Това е просто датата на двадесетия му рожден ден: 7 юли 1994 г.
При това припомняне лицето на Майло помръкна и той избоботи тихо:
— По онова време не бях с вас, нали?
— Не… беше в затвора.
Един ангел мина и пусна няколко меланхолични стрели в сърцето на Майло. Призраците и демоните все още бяха тук, готови да излязат на повърхността в момента, в който свалеше гарда. В ума му се наслагваха един върху друг контрастни образи: образът на този луксозен хотел върху отвратителния образ на затвора. Раят на богатите и адът на бедните…
Преди петнадесет години беше прекарал девет месеца в изправителен дом в Чино. Продължително преминаване през сенките. Едно мъчително пречистване, което сложи край на ужасните му години. Оттогава насетне, въпреки всички положени усилия за възстановяване, за него животът беше хлъзгав и нестабилен терен, готов да пропадне при всяка негова стъпка, а миналото му беше като отвинтена граната, способна да избухне върху главата му във всеки един момент.
Той примига с очи няколко пъти, за да не позволи на опустошителните спомени да го завладеят.
— Добре, какво имаше в този сейф? — попита той тихо.
— Подаръкът, който му направих за двадесетия му рожден ден.