Тъкмо щях да я помоля да престане с тези категорични фрази, когато на вратата се почука.
Отворих непредпазливо, убеден, че ще се окажа срещу някой от румсървиса или камериерката, но вместо това…
Всички ние сме преживели такива неща: мигове на милост, които сякаш са нагласени от някакъв небесен архитект, способен да изтъче между хората и нещата невидими връзки, за да ни даде точно това, от което се нуждаем в точния момент, когато се нуждаем от него:
— Добър ден — ми каза Керъл.
— Здрасти, старче — подхвърли ми Майло — Хубаво е, че се виждаме отново.
21
Любов, текила и мариачи
Хубава бе — като чужда жена.
— Хайде! Престанете да се държите като дете! — заповяда Били, като ме теглеше за ръкава.
— Защо ме карате да вляза там?
— Трябват ви нови дрехи!
Преди да се възпротивя, тя ме бутна по гърба и се оказах засмукан от въртящата се врата, която ме тласка в луксозното фоайе на магазина на хотела.
— Вие сте луда! — извиках аз и станах. — А глезенът ми? Понякога имате бръмбари в главата си!
Тя скръсти ръце като строга учителка:
— Слушайте, облечен сте като прошляк, не сте виждали слънце поне от шест месеца, а косата ви е толкова дълга, сякаш фризьорът ви е умрял миналата година.
— Е, и?
— Ами ще трябва да си смените стила, ако все още искате да се харесате на някоя жена! Хайде, идвайте с мен!
Тръгнах с нежелание, нямах никакво желание да си губя времето с шопинг. Огромната зала, увенчана със стъклен купол, в която нямаше нищо мексиканско; напомняше по-скоро декорацията в стил ар нуво на магазините в Лондон, Ню Йорк или Париж. Кристалните полилеи се редуваха с гигантски снимки с претенции за художественост на Брад Пит, Роби Уилямс и Кристиано Роналдо. Мястото излъчваше нарцисизъм и суета.
— Добре, започваме с грижите за лицето — реши Били.
Грижите за лицето… Въздъхнах, поклащайки глава.
Елегантни като кукли, продавачките от козметичния щанд сякаш бяха клонирани. Те ни предложиха услугите си, но Били, която плуваше в свои води сред парфюмите, кремовете и лосионите, отклони предложението им.
— Занемарената брада и кроманьонският вид изобщо не ви отиват — отсече тя.
Въздържах се от какъвто и да било коментар. Наистина през последните месеци се бях запуснал.
Тя взе една кошница и хвърли в нея трите тубички, които беше избрала.
— Миене, ексфолиране, почистване — изброи Били.
После мина на друг щанд и продължи да коментира:
— Ценя приятелите ви. Вашият приятел е странен тип, нали? Толкова беше развълнуван, че ви вижда отново… Беше трогателно.
— Мислите ли, че повярваха на нашата история?
— Не зная — призна тя. — Трудно е да повярваш на невероятното, нали?
Подслонен в сламена беседка, барът се намираше над басейна и предлагаше забележителен изглед към морето и към невероятното голф игрище, чиито осемнадесет дупки бяха разположени край океана.
— Е, какво мислиш за тази Били? — попита Керъл.
— Има такива крака, че да ти хвръкнат копчетата на дюкяна — заяви Майло, като отпиваше със сламка от коктейла си, сервиран в кокосов орех.
Тя го изгледа смаяно:
— Някой ден ще трябва да ми обясниш защо винаги свеждаш нещата до това…
Той сви рамене като дете, на което току-що са се скарали. Пред тях барманът силно разклащаше шейкъра, приготвяйки превзето съвършения „Афтър Ейт“, който Керъл беше поръчала.
Майло се опита да продължи разговора:
— Добре, а ти какво мислиш? Нали няма да ми кажеш, че си налапала въдицата за тази история с персонажа, паднал от някаква книга?
— Зная, че изглежда шантаво, но идеята много ми харесва — отговори тя замислено.
— Приемам, че физическата прилика е смущаваща, но не вярвам нито в приказки, нито в магии.
Керъл кимна на сервитьора, който взе празната й чаша. После се отдалечиха и седнаха на два шезлонга край басейна.
— Без значение дали ти харесва, с всички тези наранени персонажи историята в „Трилогията на ангелите“ е малко приказна — продължи тя, гледайки океана.
Тя искрено сподели:
— Тази книга е различна от другите. Тя кара читателите да преоткрият себе си, да преосмислят връзките си по неподозиран начин. Навремето тази история ми спаси живота и завинаги промени всичко, като позволи и на трима ни да напуснем квартала.