— Как така свършено? Ами аз? — изкрещя Били.
Всички очи се обърнаха към нас укорително.
Между комичните представления на Майло и избухванията на Били прекрасно разбирах, че нашето място не е сред този ареопаг от звезди и милиардери. Мястото ни беше в някоя къщичка в предградията, да си печем наденички на барбекюто, да пием бира и да играем баскетбол.
— Обещахте да ми помогнете! — упрекна ме Били, все така изправена до нашата маса.
Майло се присъедини към нея:
— Вярно е, щом си обещал…
— Я стига! — прекъснах го със застрашително насочен към него показалец.
Хванах младата жена за ръката и я дръпнах настрана.
— Ще престанем да се лъжем — казах. — Не МОГА да пиша. Не ИСКАМ повече да пиша. Това е. Не искам да го разберете, а само да го приемете.
— А аз искам да се върна у дома!
— Ами смятайте, че занапред това е тук. В шибания истински живот, който изглежда толкова много цените.
— Искам отново да видя приятелите си.
— Мислех, че нямате приятели! — възразих.
— Оставете ме поне да видя отново Джак!
— Мъже за чукане — с лопати да ги ринете.
— Тази тема ви засяга доста, а? А майка ми! И майки ли ще намеря с лопата да ги рина?
— Слушайте, не съм отговорен за това, което ви се случва.
— Може би, но имахме договор! — каза тя и извади от джоба си смачканото парче от хартиена покривка, на което бяхме подписали споразумението си. — Имате куп недостатъци, но си мислех, че поне сте човек на думата.
Продължавах да я държа за ръката и я накарах да слезе с мен по каменните стъпала, които водеха към бюфета до басейна.
— Престанете да говорите за договор, от който не можете да изпълните вашата част! — казах, като й показах масата, от която Орор и приятелят й ни гледаха как разиграваме нашия цирк.
Повече нямах желание да живея с илюзии.
— Нашето споразумение е недействително: Орор започна живота си отново, а вие никога няма да ми я върнете.
Тя ме погледна предизвикателно.
— Искате ли да се обзаложим?
Разперих ръце неразбиращо.
— Оставете на мен.
Тя се приближи леко, постави ръката си на врата ми и ласкаво ме целуна. Устата й беше свежа и сладка. Потръпнах от изненада и незабележимо отстъпих. После усетих как сърцето ми се въодушевява, събуждайки у мен чувства, които смятах, за отдавна угаснали. И ако в началото тази целувка беше като изтръгната насила, сега вече нямах никакво желание да я прекъсвам.
22
Орор
Двамата бяхме изгубени в гората на една жестока епоха на преход; изгубени в нашата самота; (…) изгубени в нашата любов към абсолютното (…): загадъчни езичници, лишени от катакомби и от Бог.
Няколко светкавици набраздиха небето. Бурята започна с тътен и върху хотела се изсипа проливен дъжд, който разтърсваше палмите и сламените покриви и бодеше повърхността на водата с хиляди остриета. От цял час се бях скрил под покритата тераса на винения бар, подреден в плантаторска къща в колониален стил, напомняща къщите в Нови Орлеан. С чаша кафе в ръка наблюдавах туристите, които, се връщаха в уюта на своите апартаменти, подгонени от потопа.
Имах нужда да остана сам, за да събера мислите си. Беше ме яд, беснеех, че се бях смутил от целувката на Били и се бях поддал на тази лъжа само и само да накарам Орор да ревнува. Вече не бяхме на петнадесет години и тия детинщини нямаха никакъв смисъл.
Разтрих клепачите си и се върнах към работата, гледайки как курсорът примигва в горната част на бялата страница. Бях включил стария „Мак“, който Керъл беше донесла с малко налудничавата надежда, че тази машина, дошла от миналото, ще отприщи творческия ми процес. На тази клавиатура по времето на трескавия ми творчески период бях написал стотици страници, но компютърът не беше вълшебна пръчица.
Беше невъзможно да се съсредоточа, неспособен бях да свържа и три думи, едновременно с доверието бях изгубил и нишката на моята история.
Бурята правеше въздуха тежък и потискащ. Застанал неподвижно пред екрана, почувствах как ми прилошава. Виеше ми се свят. Мислите ми бяха другаде, заети с други грижи и да напиша началото на каквато и да било глава ми се струваше по-опасно от това да изкача Хималаите.
Изпих последната глътка кафе и станах да си поръчам ново. Вътре помещението беше обзаведено като английски бар: дървении, мозайки и кожени канапета придаваха на мястото приятен и уютен вид.