Защо мъжете не мислят повече, преди да отправят подобни предложения?
Настъпи смазваща тишина, сякаш всички в ресторанта се чувстваха притеснени заради този паднал полубог, който в този момент беше просто един нещастен мъж, коленичил на земята, неподвижен като статуя, застинал в срама и смущението си. Бях минал по този път преди него и точно в този момент изпитвах към него по-скоро съчувствие, отколкото тържество от отмъщението.
Е, поне така беше, преди той да се изправи и да прекоси залата с наранено достойнство и изненадващо да ми забие един десен а ла Майк Тайсън.
— И тоя мерзавец се нахвърли върху вас и си заби юмрука право в лицето ви — обобщи д-р Мортимър Филипсън.
— Нещо такова — потвърдих аз, докато той промиваше раната.
— Имате късмет: кърви много, но носът ви не е счупен.
— Винаги има и нещо добро.
— Обаче лицето ви е отекло, сякаш са ви били здраво. Скоро да се е случвало нещо подобно?
— Имах сблъсък в бар срещу някой си Хесус и приятелчетата от бандата му — отговорих неясно.
— Едното ви ребро е счупено, а глезенът ви е изкълчен. Ще го намажа с мехлем, но ще дойдете пак утре сутринта, за да ви направя стягаща превръзка. Това как се случи?
— Паднах върху тавана на една кола — отговорих най-естествено.
— Хм… опасно живеете.
— Да, от няколко дни може и така да се каже.
Медицинският център на хотела не беше някакъв обикновен диспансер, а модерен комплекс с високотехнологично оборудване.
— Грижим се за най-известните звезди на планетата — отговори ми докторът, когато отбелязах този факт.
Мортимър Филипсън наближаваше пенсия. Високият му британски силует контрастираше със загорялото му лице, изсечените му черти и светлите му, засмени очи. Приличаше на Питър О’Тул, сниман в по-късна версия на „Лорънс Арабски“.
Приключи с разтриването на глезена ми и помоли една сестра да ми донесе патерици.
— Съветвам ви да не стъпвате на крака си няколко дни — предупреди ме той и ми подаде визитката си, на която беше написал насрочения час за следващия ден.
Благодарих му за грижите и с помощта на патериците се затътрих към моя апартамент.
Стаята се къпеше в мека светлина. В центъра на помещението ясен огън искреше в камината, а сенките му играеха по стените и тавана. Потърсих Били, но тя не беше нито в хола, нито в банята. Приглушеният припев на песен на Нина Симон достигна до ушите ми.
Дръпнах завесите към терасата и открих младата жена, която — със затворени очи — се къпеше под ясното небе в препълнено джакузи. Ваната имаше извита форма и беше облицована със синя мозайка. Пълнеше се от широк отвор, от който буйно шуртеше водата, осветена във всички цветове на небесната дъга.
— Ще дойдете ли при мен? — предизвика ме тя, без да отваря очи.
Приближих се до басейна. Около него бяха наслагани двадесетина свещи, които образуваха бариера от пламъци. Повърхността на водата блестеше като шампанско и в нейната прозрачност се виждаха мехурчетата, които излизаха от тръбата и се издигаха на повърхността.
Оставих патериците си, разкопчах си ризата и си свалих дънките, преди да се плъзна във водата. Тя беше много топла, на границата на поносимото. Разпределени из целия басейн, тридесетина отвора, през които струеше водата, правеха по-скоро освежителен, отколкото отпускащ масаж, а от водоустойчивите високоговорители в четирите ъгъла се чуваше омайваща музика. Били отвори очи и протегна ръка, за да докосне с пръсти лепенката, с която Филипсън беше покрил носа ми. Осветено отдолу, лицето й беше прозрачно, а косите й създаваха впечатлението, че са побелели.
— Боецът има ли нужда от почивка? — пошегува се тя, като се приближи до мен.
Опитах се да устоя на предизвикателството й.
— Не мисля, че ще е от полза да изиграем отново епизода с целувката.
— Посмейте да кажете, че не ви е харесало.
— Въпросът не е в това.
— Да, ама имаше ефект: няколко часа по-късно вашата скъпа Орор развали годежа си с гръм и трясък.
— Може би, но Орор не е с нас в това джакузи.
— Откъде знаете? — попита тя, като се плъзна в ръцете ми. — Във всяка една от стаите на хотела има далекоглед на терасата и всеки наблюдава всекиго. Не сте ли забелязали?
Сега лицето й беше само на няколко сантиметра от моето. Очите й имаха цвета на липа, порите на кожата й се бяха разширили от парата и капчици пот блестяха по челото й.