— Може ли да се предизвика обратният процес? — попита Били.
— Ами… — заекна Мортимър — понякога се случва частично оцветяване след излекуването на някои болести или прекъсването на драстични лечения, но… това остават отделни случаи.
Той погледна Били замислено с явно съчувствие и призна:
— Вашата патология определено надвишава моята компетентност и компетенциите на нашата малка клиника, госпожице. Ще ви оставим и днес под наблюдение, но бих ви посъветвал да се върнете възможно най-бързо във вашата страна.
Тримата останахме в стаята. Накрая, след като се наплака, Били заспа. Майло привършваше закуската на Били, като не изпускаше от очи таблицата, забравена от лекаря:
пигменти цвят
разтвор добавки
анемия
целулоза
кислородна вода
натриев хидросулфид
— Хрумна ми нещо — каза той изведнъж и стана.
Застана пред таблицата, взе флумастера и нарисува голяма скоба, свързваща първите два реда.
— Това мазно, лепкаво мастило, което твоята приятелка е повърнала, е същото, което използват печатарските машини, включително за твоите книги.
— Така ли?
— И целулозата е основната съставка на дървото, нали? А дървото служи за производството на…
— Ммм… на мебели?
— … на хартиена каша — заяви той, допълвайки бележките на д-р Филипсън. Що се отнася до кислородната вода и натриевия хидросулфит, това са две химически съставки, които се използват за избелване…
— … на хартията, нали?
Вместо отговор, той обърна към мен прозрачната таблица:
— Том, отначало не исках да повярвам на тая история за героинята, изпаднала от книга, но съм принуден да призная очевидното: твоята приятелка е на път да се превърне отново в хартиен персонаж.
За миг остана с поглед, зареян някъде, после завърши скицата си:
— Светът на фикцията е на път да си възвърне правата — каза той в заключение, крачейки из стаята и размахвайки ръце. Никога не го бях виждал толкова развълнуван.
— Успокой се! — рекох. — Какво точно имаш предвид?
— Очевидно е, Том: ако Били е хартиен персонаж, тя просто не може да се развива в действителния живот!
— Както рибата не може да живее вън от водата…
— Това е! Спомни си филмите, които гледахме като деца. Защо извънземното се разболя?
— Защото не можеше да остане дълго далеч от своята планета.
— Защо русалката от „Плясък“ не може да остане на земята? Защо човекът не може да живее във водата? Защото всеки организъм е различен и не може да се приспособи към всякаква околна среда.
Разсъждението му беше почти правилно.
— Били прекара три дни с мен и те уверявам, че се чувстваше много добре — действителният живот съвсем не й беше неприятен. Защо внезапно се почувства зле?
— Вярно, това си остава загадка — съгласи се той.
Майло обичаше логиката и рационалното мислене. Намръщено седна отново на стола си и кръстоса крака, преди да продължи да разсъждава на глас.
— Трябва да тръгнем от „входната врата“ — измърмори той, — отворът, през който един измислен персонаж е проникнал в нашата действителност.
— Вече няколко пъти ти казах: Били падна от един ред, по средата на недовършено изречение — обясних, като използвах формулата, която самата тя беше употребила при първата ни среща.
— А, да, допечатката от сто хиляди екземпляра, в които половината страници не бяха отпечатани! Това е нейната „входна врата“. Трябва да се уверя, че действително са унищожи…
Млъкна с отворена уста насред изречението и грабна мобилния си телефон. Видях го да прехвърля десетки имейли, преди да намери търсения.
— Колко беше часът, когато Били се почувства зле? — попита той, без да отделя очи от екрана.
— Някъде около полунощ, когато се прибрах в стаята.
— В Ню Йорк това прави около 2 часа сутринта, нали?
— Да.
— Тогава знам какво е предизвикало кризата — заяви той и ми подаде айфона си.
На екрана имаше имейл, изпратен на Майло от моя издател:
От: robert.brown@doubleday.com
Тема: Потвърждение за унищожаване на дефектна складова наличност.