Той я изгледа презрително:
— Поемам отговорността за това! — решително заяви той, посочвайки книгата. — Точно трябва да мина през бюрото за изгубени вещи.
— Длъжна съм да съобщя на шефа на моя екип, господине.
— Съобщете на Господ Бог, ако това ще ви достави удоволствие — подигравателно рече той, повдигайки рамене.
Взе книгата в ръка и напусна самолета.
Тази вечер Франческа щеше да спи в неговото легло!
— Улица „Марио де Бернарди“.
В таксито, което я откарваше в хотела, Бони изведнъж се сети да включи мобилния си телефон. Преливаше от съобщения! Първо баща й, който се тревожеше, после един налудничав есемес от Ю Чан, която я предупреждаваше, че полицията я търси, и най-вече няколко съобщения на гласовата поща и есемеси от някой си Майло, който искаше да купи романа на Том Бойд, който тя беше поръчала по интернет.
Каква шантава история!
Обзета от лошо предчувствие, тя започна да рови в чантата си и установи, че книгата я нямаше.
Забравила съм я в самолета!
Таксито тъкмо щеше да поеме по магистралата, когато Бони възкликна:
— Спрете, моля ви! Можете ли да обърнете?
— Отпуснете се, госпожице. Прегледът е напълно безболезнен.
Били беше легнала гола до кръста, обърната на лявата си страна. На дясната й страна кардиологът залепи три електрода върху гърдите й, преди да размаже гел.
— Ще ви направим ехография на сърцето, за да потърсим евентуален тумор и да уточним местоположението му.
Думите му бяха последвани от действия и той започна да мести сондата в различни положения между ребрата на Били, близо до гръдната кост, като всеки път правеше по няколко снимки. Ясно различавах на екрана биенето на сърцето на младата жена, която се беше свила от страх. Виждах и загриженото изражение на лекаря, чието лице се затваряше все повече с продължаването на прегледа.
— Сериозно ли е? — не можах да се сдържа и попитах.
— Професор Клузо ще коментира резултатите — отвърна ми той хладно.
Но добави по собствена инициатива:
— Мисля, че ще допълним ехокардиографията с ядрено-магнитен резонанс.
— Франческа няма ли я?
На пилота му беше трудно да прикрие разочарованието си. Зад бюрото заместничката вдигна глава от списанието си, за да му даде известна надежда:
— Ползва си почивката в „Да Винчи’с“.
Майк си тръгна без да благодари и дори не си направи труда да остави книгата, която беше взел от самолета.
Разположено в единия ъгъл на Терминал 1, „Да Винчи’с“ беше малък оазис в сърцето на летището. Сред декор от розов мрамор, помещението изглеждаше като артистично кафене с колони и сводове, обвити в бръшлян. Около един огромен П-образен бар се блъскаха пътници, които гълтаха на един дъх силните еспресота и опитваха сладкишите, правени на място.
— Хей, Франческа — извика той, когато я забеляза.
Всеки път му се струваше все по-хубава. Говореше с един млад служител — палячо с престилка на кафеджия, на когото плащаха, за да приготвя кафетата церемониално — като се започне от зелените зърна и се стигне до нектара, сервиран в чашка.
Майк приближи, сложи книгата на бара и се опита да се включи в разговора, налагайки своя език — американския — и своята тема на разговор — самия себе си. Но красивата италианка се прехласваше пред своя млад събеседник, попиваше думите му и трепкаше с клепачи: той имаше прелъстителна усмивка, засмени очи и кестеняви къдрици. Подтикнат от тестостерона, Майк изгледа неприязнено римския ангел, после покани Франческа да вечеря с него. Знаел едно ресторантче близо до „Кампо де Фиори“, където правели страхотни антипасти и…
— Тази вечер ще излизам с Джанлука — отговори тя и поклати глава.
— Ммм… тогава може би утре? Ще бъда два дни в Рим.
— Благодаря ти, но… не! — отклони тя поканата, преди да тръгне, смеейки се лудешки, със своя приятел.
Майк пребледня. Нещо му убягваше. Как можеше тая малка пръдла да предпочете това нищожество пред него? Той беше следвал осем години, за да достигне до професия, носеща престиж, която очароваше хората. Оня имаше някакво лайняно бачкане на непостоянно работно време. Той покоряваше небето, а оня получаваше чисто седемстотин и деветдесет евро по заместване…
За да не се изложи съвсем, Майк се насили да поръча нещо. Двете гургулички отдавна бяха продължили разговора си на италиански. Омагьосващият аромат на кафето го удари в главата. Изгълта дългото кафе на един дъх и си изгори езика.