Выбрать главу

Толкова по-зле, ще си намеря някоя проститутка при „Сан Лоренцо“ — помисли си ядосано, като прекрасно знаеше, че това нямаше да заличи смеха на Франческа.

Слезе от стола си и напусна кафенето с подвита опашка, забравяйки на бара книгата с кожената подвързия и готическата корица…

Летище „Фиумичино“,
бюро за изгубени вещи,
пет минути по-късно

— Съжалявам, госпожице, никой не ни е носил вашия роман — съобщи Франческа на Бони.

— Сигурна ли сте? — попита девойката. — Тази книга е много важна за мен. В нея има и снимки, и…

— Слушайте, сега ще попълните един формуляр, като опишете възможно най-подробно загубения предмет, както и номера на полета, и ако някой го донесе, ние ще ви се обадим незабавно.

— Добре — отвърна тъжно Бони.

Тя се постара да попълни документа, но един глас дълбоко в нея й казваше, че няма да види повече странната недовършена книга на Том Бойд, както и че никога няма да опита вкуса на шоколадовото суфле на г-жа Кауфман…

Болница „Мария Кюри“,
кей „Сена“, Париж,
19.15 ч.

— Корин, резултатите на г-ца Донели! — извика Жан-Батист Клузо, като отвори вратата на кабинета си.

Видя учудения ми поглед, насочен към интерфона на бюрото му.

— Така и никога не можах да разбера как работи това нещо: твърде много копчета! — измърмори той и се почеса по главата.

Очевидно същото се отнасяше и за неговия „Блекбери“ последен модел, който мигаше и вибрираше на всеки две минути, без той да му отдава и най-малко внимание.

Цял ден беше оперирал и изглеждаше по-повехнал от сутринта. Умореното му лице беше набраздено от тъмни кръгове, а гъстата му брада сякаш беше пораснала с половин сантиметър за няколко часа.

Над Париж се спускаше нощта и потапяше стаята в полумрак. Но Клузо не си даде труда да запали лампите. Задоволи се да натисне централния бутон на едно дистанционно, което включи огромен плосък екран, закачен на стената, на който се заредиха резултатите от изследванията на Били.

Лекарят се приближи до светлото пано, за да коментира първия документ:

— Кръвният анализ потвърди намаляването на равнището на тромбоцитите, което е причината за вашата анемия — обясни той, като гледаше младата жена през призмата на странните си очила.

Натисна едно копче и премина към следващото изображение:

— Що се отнася до ехокардиографията, тя ясно показа наличието на множество сърдечни миксоми.

— Миксоми? — разтревожи се Били.

— Тумори, които се намират в сърцето — уточни Клузо.

Той се доближи до екрана и посочи с дистанционното един детайл в медицинското изображение, който представляваше тъмна маса във формата на топчица.

— Първият тумор е разположен в дясното предсърдие. Има класическа форма, с късо удължение от гелообразно вещество. На пръв поглед ми се струва доброкачествен…

Помълча няколко секунди, преди да продължи върху друга снимка:

— Вторият тумор е по-обезпокоителен. Има необичайна големина от около десет сантиметра и влакнеста, твърда и жилеста форма. Захванал се е на конусообразния отвор и положението му пречи на притока на богатата на кислород кръв в дясната част на сърцето. Това обяснява вашите задушавания, бледността ви и сърцебиенето, тъй като организмът не е достатъчно кръвоснабден.

И аз се приближих до снимката. Туморът имаше формата на грозд, закачен за кухината на сърцето с нишки. Не можех да не си мисля за корените и влакната на дървото, които пренасят жизнените сокове, сякаш някакво дърво растеше в сърцето на Били.

— Аз… аз ще умра, нали? — попита тя с треперещ глас.

— Като се има предвид обема на миксома, ако не бъде отстранен възможно най-бързо, наистина има сериозен риск да получите сърдечна емболия и да умрете внезапно — потвърди Клузо.

Той изгаси екрана, запали лампите и седна отново във фотьойла си.

— Това е хирургическа намеса при отворено сърце. Разбира се, има рискове, но при сегашното състояние на нещата най-голямата опасност ще бъде да не се направи нищо.

— Кога можете да ме оперирате? — попита тя.

С гръмкия си глас лекарят повика Корин, неговата секретарка, и й каза да му донесе графика. Той вече беше съвсем запълнен с операции и интервенции, планирани преди месеци. Страхувах се да не ни насочи към някого от колегите си, но в името на приятелството си с Орор той се съгласи да отложи една операция и да оперира Били след петнадесет дни.