След като я отнесях в нейната стая, слизах отново в хола и сядах пред моя компютър. Тогава за мен започваше нощ на самотна работа, понякога въодушевяваща, но често мъчителна, защото знаех, че Били ще прекара годините на щастие, които предвиждах за нея, далеч от мен, в свят, който бях създал, но в който дори не съществувах, до мъж, който беше най-върлият ми враг.
Преди Били да нахлуе в живота ми, наистина бях създал персонажа на Джак като отблъскващ човек. Той въплъщаваше всичко, което мразех или ме караше да се чувствам зле, когато ставаше въпрос за мъжественост. Джак беше обратното на мен, типът мъж, когото ненавиждах, този, който не исках да бъда.
Някъде към четиридесетте, с красива мутра, баща на две деца, той работеше в Бостън като заместник-директор на голяма застрахователна компания. Оженил се твърде млад, той с удоволствие мамеше жена си, която приемаше това. Самоуверен, сладкодумен, той добре познаваше женската психика и още на първата среща умееше талантливо да накара събеседницата си да му се довери. Охотно допускаше в думите и в поведението си известна доза мачизъм. Но с тази, която искаше да съблазни, най-често беше мил и нежен и точно поради това противоречие жените се влюбваха, като изпитваха опияняващото усещане, че само за тях е запазено поведението, което той отказваше на другите.
А в действителност, щом постигнеше целта си, егоцентричният характер на Джак вземаше превес. Той беше манипулатор и успяваше винаги да приеме ролята на жертва, за да обърне нещата в своя полза. Всеки път, когато се съмняваше в себе си, грубо караше любовницата си да се чувства нищожна, владеейки способността да отгатва слабите места на жените.
За нещастие именно в ноктите на този перверзен и нарцистичен съблазнител, който нанасяше на завоеванията си неизлечими рани, бях пратил моята Били. Именно в него се беше влюбила тя и с него ме беше помолила да изградя живота й.
Бях се хванал в собствения си капан, защото не може просто ей така да се промени характерът на даден романен персонаж. Макар да бях автор на книгата, не бях Господ. Фикцията има собствени правила и от единия до другия том този чист мръсник не можеше внезапно да се превърне в идеалния мъж.
Така че всяка нощ се мъчех фино да върна нещата назад и малко по малко да накарам Джак да се промени, да го направя по-човечен и постепенно да стане по-поносим.
Но за мен, дори в края на тази малко изкуствена промяна, Джак си оставаше Джак: типът, когото мразех най-много на света и на когото, поради едно странно стечение на обстоятелствата, бях принуден да дам жената, в която вече бях влюбен…
— Полиция! Отворете, господин Ломбардо!
Майло се събуди с мъка. Разтърка очи и стана от леглото със залитане.
С Керъл бяха стояли до късно, като прекараха по-голямата част от вечерта пред компютрите си, обикаляйки, за жалост без успех, дискусионните форуми и сайтовете за онлайн продажби в търсене на изгубения екземпляр. Навсякъде, където беше възможно, бяха оставяли съобщения и бяха вдигали тревога по имейл. Беше отегчително, тъй като се опитваха да обхванат всички италиански сайтове, които в една или друга степен имаха нещо общо с продажбата на книги или с литература.
— Полиция! Отворете, в противен случай ще…
Майло открехна вратата. Пред него стоеше служителка от шерифската служба. Дребна брюнетка със зелени очи и с ирландско-американски чар, която се вземаше за Тереза Лисбон.
— Добър ден, господине. Карен Келън, шерифски участък, Калифорния. Имаме заповед за вашето експулсиране.
Майло излезе на верандата, а в това време един камион за превозване на багаж паркираше пред къщата.
— Каква е тая отврат?
— Не ни усложнявайте работата, ако обичате! — заплаши офицерът. — През последните седмици сте получили няколко заповеди, изпратени от вашата банка.
Двама носачи вече бяха застанали пред входа и само чакаха заповед, за да започнат да опразват къщата.
— Впрочем — продължи ченгето, като му подаде един плик — ето призовката ви за явяване в съда за кражба на притежания, подлежащи на изземване.
— Говорите за…
— … за бугатито, което сте заложили, да.
С едно кимване на глава шерифът даде съгласието си на двама хамали, които за по-малко от половин час опразниха къщата от всичките й мебели.
— А това е нищо в сравнение с онова, което данъчната администрация ще ви причини! — подхвърли садистката Карен, затваряйки вратата на колата си.