Да, но откакто се бяха разделили преди пет дни, той не се беше обадил нито веднъж, нито беше отговорил на десетките имейли и есемеси. Как беше възможно? Бяха преживели един приказен месец в Ню Йорк, където Джимбо следваше режисура. Изол беше прекарала края на лятото на студентско пътуване в известния нюйоркски университет. Вълшебно време, през което беше открила любовта в прегръдките на американския си приятел. Миналия вторник той я беше изпратил на летището, където тя се беше присъединила към групата си и си бяха обещали да се чуват всеки ден, да продължат любовта си, независимо от далечното разстояние и може би да се видят отново на Коледа. След това красиво обещание Джимбо повече не беше дал признаци на живот и нещо в нея се беше скъсало.
Остави десет евро на масата, за да плати сметката. Това място наистина беше много очарователно с дървените ламперии и етажерките с книги. За малко да си помислиш, че си в библиотека. Тя стана и не можа да се сдържи да не порови по лавиците. Следваше английска литература и някои от любимите й автори бяха тук: Джейн Остин, Шели, Джон Кийтс и…
Смръщи вежди, откривайки една книга, която не беше на мястото си сред другите. Том Бойд? Далеч не поет от XIX в.! Извади книгата от рафта и откри етикет с червен цвят, залепен на обложката. Подтикната от любопитство, тя се върна на масата си дискретно, за да може да разгледа книгата внимателно. Лепенката носеше странен надпис:
Здравейте! Не съм изгубена! Аз съм безплатна! Не съм книга като другите. Съдбата ми е да пътувам и да обиколя света. Вземете ме, прочетете ме и на свой ред ме оставете на някое обществено място.
Хм… Изол беше малко скептична. Тя отлепи етикета и прелисти романа, за да открие необикновеното му съдържание и белите му страници, които други хора си бяха присвоили, за да разкажат на свой ред собствената си история. Нещо я трогна. Струваше й се, че тази книга има някаква магнетична сила. Етикетът съобщаваше, че беше безплатна, но тя все още се колебаеше да я сложи в чантата си…
— Там е! — изкрещя Майло, като сочеше с пръст етажерката в дъното на салона за чай.
Клиентите и сервитьорките се стреснаха при вида на този слон в стъкларски магазин. Той се втурна към шкафа и прерови рафтовете с такъв порив, че един стогодишен чайник се завъртя във въздуха, но в последния момент беше хванат от Керъл.
— Между книгите на Кийтс и Шели — припомни му тя. — Ето ги, на края! Джейн Остин, Кийтс, Шели, но… книгата на Том я няма.
— Мамка му — изкрещя той, като удари отмъстително с юмрук по ламперията.
Докато Керъл търсеше романа на друга етажерка, управителят на салона заплаши, че ще повика полицията. Майло успокои топката и се извини. Докато говореше, той забеляза една празна маса, където в една чинийка имаше парче мъфин и каничка със сметана. Обзет от предчувствие, той приближи до пейката и откри червения етикет, залепен на лакираното дърво. Прочете текста и въздъхна дълбоко:
— Само за пет минути… — обърна се той към Керъл и й подхвърли червеното етикетче.
32
Злото чрез злото
Исках да разбереш какво е истинска смелост — вместо да си въобразяваш, че тя е мъж с пушка в ръка. Истинската смелост е да знаеш, че няма как да не загубиш — и все пак да продължаваш, не да спреш.
Огряната от слънце тераса на ресторанта беше разположена над залива Одиерн. Бретонският бряг беше красив като мексиканския, макар да беше по-студено.
— Брр, замръзвам — потрепери Били и закопча догоре ципа на якето си.
Тъй като операцията й беше предвидена за следващия понеделник, бяхме решили да се разсеем, като си подарим един уикенд за почивка далеч от Париж. Бъдещето изобщо не ме интересуваше; бях похарчил част от парите ни, за да наема кола и малка къща близо до Плогоф, срещу остров Сен.
Сервитьорът церемониално постави в центъра на масата платото с морски дарове, което бяхме поръчали.
— Нищо ли не искаш? — учуди се тя.
Гледах скептично асортимента от стриди, морски таралежи, лангустини и миди, мечтаейки си за хамбургер с бекон.
Въпреки това се опитах да обеля една лангустина.
— Като дете си — пошегува се тя.
Подаде ми една стрида, върху която беше изстискала малко лимонов сок.