Чувала съм за сборища, но майка ми винаги ми е казвала, че те не се провеждат от поне петдесет години. Напоследък като че ли всеки магьосник си е сам за себе си.
— Чакай малко — започнах аз, но Анна ме прекъсна, сякаш изобщо не съм казала нищо.
— Тя е единствената тъмна вещица тук, а знаете, че трябва да сме четири.
— И мога да ставам невидима — промърморих аз, но те въобще не ми обърнаха внимание.
— Тя е по-зле и от Холи — каза Елодия. — Най-нелепата тъмна вещица съществувала някога.
— Елодия?
— Холи? — попитах аз. — Тази, която е живяла с Джена Талбът?
И трите зяпнаха към мен, което си беше огромен подвиг.
— Да — отвърна Анна предпазливо. — Ти откъде знаеш за Холи?
— Съквартирантка съм с Джена и тя я спомена. Значи и тя е тъмна вещица. Завършила ли е, или просто се е преместила?
Сега и трите изглеждаха като попарени. Дори перманентната самодоволна усмивка на Елодия беше заменена от шокирано изражение.
— Ти си съквартирантка на Джена Талбът?
— Да, точно това казах току-що — но Елодия изобщо не се впечатли от опита ми да ги имитирам и да звуча като кучка.
— Слушай — започна тя и хвана ръката ми. — Холи не е завършила и не се е преместила. Тя умря.
Анна се доближи от другата ми страна и ме гледаше с огромни уплашени очи.
— Джена Талбът я уби.
Пета глава
Смехът може би не е най-уместната реакция, когато ти съобщят, че някой е бил убит. Но аз точно това направих. Разсмях се.
— Джена? Джена Талбът ли я убила? И как точно, може би я задушила с розов брокат.
— Смешно ли ти се струва? — попита Анна леко намръщена.
Частън и Елодия ме гледаха по начин, от който веднага ми стана ясно, че членството ми в техния клуб е под въпрос.
— Ами да… Искам да кажа… — започнах бързо да замазвам положението, преди от ушите на Елодия да е излязъл пушек. — Не заради това че някой е умрял, това е ужасно. Но… знаете, смърт…
— Да, знаем. Ъх — натърти Елодия и завъртя очи.
— Идеята, че Джена може да убие някого, е просто… смешна — завърших аз най-после нескопосаното си изречение.
И отново тройно споглеждане помежду им. Невероятно. Дали го репетират пред огледалото?
— Тя е вампир — натърти Частън. — Сещаш ли се за някаква друга възможност Холи да свърши с две дупки във врата?
И трите ме бяха обградили, сякаш бяхме на съвещание. Следобедното слънце беше изчезнало зад тежките облаци и стаята изглеждаше притъмняла и тясна. Чуха се гръмотевици и усетих металическата миризма, която винаги предшества бурите.
— Направихме сборище, когато Холи се появи тук преди две години — започна да разказва Анна. — Ние четирите бяхме единствените тъмни вещици тук, а за истински силно сборище са нужни четирима. Така че логично станахме приятелки. Но когато Джена Талбът се появи в началото на миналата година, се падна за съквартирантка на Холи.
— И изведнъж се оказа, че тя не иска да се движи повече с нас — намеси се Частън. — Започна да прекарва цялото си време с Джена и напълно ни загърби. Поискахме й обяснение, но единственото обяснение беше, че Джена е била по-забавна от нас.
Тя ме погледна така, сякаш казваше, че е абсолютно невъзможно някой да е по-забавен от тях трите.
— А после в един мартенски ден видях Холи да плаче в библиотеката — намеси се Елодия. — Каза ми само, че е свързано с Джена, но не искаше да сподели нищо повече.
— Само два дни по-късно Холи беше намерена мъртва — каза Частън с мрачен глас.
Стори ми се, че всеки момент ще проехти гръм, както би следвало след съобщение като това. Но единствения звук, който се чуваше, бе от дъжда.
— Открили са я в банята на горния етаж — продължи Елодия и гласът й звучеше досущ като шепот. — Била е във ваната, с две дупки от зъби точно на врата й. Тялото й било почти напълно обезкървено.
Сега вече стомахът ми слезе в петите и чувах как сърцето пулсира в ушите ми. Нищо чудно, че Джена реагира така, когато споменах съквартирантката й.
— Това е ужасно.
— Да, точно така — добави Частън.
— Но…
— Какво „но“? — Елодия присви очи.
— Ако всички са толкова сигурни, че е била Джена, защо тя все още е тук? Не би ли трябвало Съветът да я прогони или нещо подобно?