— Пратиха един човек — започна Частън и сложи кичур коса зад ухото си. — Но той каза, че раните на Холи не можело да са от зъби. Били прекалено… чисти.
Преглътнах тежки.
— Чисти?
— Вампирите се хранели доста по-грубо — отвърна Анна.
Опитах да запазя максимално самообладание, докато казах:
— Е, щом съвета са казали, че не е била Джена, значи сигурно не е била тя. Те едва ли биха допуснали някой бесен вампир да ходи в едно училище с децата на магическите същества.
Единствено Елодия ме погледна в очите.
— От Съвета грешат — заяви тя категорично. — Холи живееше с вампир и беше убита, като цялата кръв в тялото й е била източена през две дупки на врата. Какво друго може да се е случило?
Частън и Анна изобщо не поглеждаха към мен. Тук определено ставаше нещо странно. Не разбирах защо тези момичета бяха толкова решени да ме убедят, че Джена е убийца. Не се хващах. А и последното нещо, от което имах нужда още от първия си ден, е да бъда въвлечена в някакви разправии между вампири и вещици.
— Вижте, все още не съм си разопаковала багажа… — започнах аз, но Анна реши да смени тактиката.
— Забрави вампирката за малко, Софи. Послушай ни. — Гласът й беше мек като памук. — Наистина имаме нужда от четвърта вещица за нашето сборище.
— Така е. А и можем да те научим на толкова много неща за тъмното вещерство. Нищо лично, но ми се струва, че ще имаш нужда от помощ.
— Аз, ъ-ъ, ще си помисля, става ли?
Обърнах се и се опитах да си тръгна, но вратата се хлопна на сантиметри от лицето ми. В стаята като че ли задуха силен вятър и снимките на стената се разклатиха. Обърнах се пак към момичетата — и трите ми се усмихваха, а косите им се развяваха във въздуха, сякаш бяха под вода.
Лампата примигна и изгасна. Забелязах следи от сребриста светлина по кожите им. Дори очите им блещукаха. Започнаха да се издигат във въздуха и обувките им се отлепиха от мекия килим. Сега не изглеждаха като супер модели или кралици, а като вещици, при това много опасни.
Въпреки че ми мина през ума да падна на колене и да вдигна ръце над главата си, се запитах дали и аз съм способна на това, което те правеха. Дали ако не си бях губила времето със скапани магийки като тези на Фелисия, бих могла да изглеждам като тях, да карам кожата си да свети със сребриста светлина, а очите ми — с пламък? Почувствах могъщата им сила, сякаш бях затворена в една стая с торнадо, което всеки момент ще ме отвее през прозорците и ще ме запрати директно в езерото. Енергията беше толкова силна, че пръсна стъклата на три от фотографиите на стената.
Едно малко стъкълце се заби в ръката ми, но не ме заболя особено.
Изведнъж, също така внезапно, както се беше появил, вятърът утихна. Трите момичета пред мен вече не изглеждаха като древни богини. Бяха си пак нормални момичета, макар и зашеметяващо красиви.
— Видя ли? — каза Анна. — Това можем да го правим и докато сме само три. Представи си колко силни ще бъдем, ако станем четири.
Погледнах ги внимателно. Това ли беше стратегията им? Виж ни колко сме страшни! Ела и заедно ще бъдем още по-страшни!
— Леле, — започнах аз. — Това беше… наистина… хм, нещо.
— Е, с нас ли си? — попита Частън.
Двете с Анна ми се усмихнаха, но Елодия гледаше отегчено настрана.
— Можем ли да поговорим пак по-късно?
Усмивките на Анна и Частън изчезнаха.
— Казах ли ви? — промърмори Елодия.
И изведнъж изчезнаха, сякаш никога не са били тук.
Тръшнах се на един от столовете. Гледах дъжда, докато съвсем спря. Точно там ме намери и Джена около час по-късно, тъкмо когато би звънецът за вечеря.
— Софи? — каза тя и надникна в стаята.
— Хей! — опитах се да се усмихна аз.
Явно не се е получило успешно, защото тя веднага повдигна вежди.
— Какво има?
Преди да успея да й отговоря за „вещиците супер модели“, Джена заговори толкова бързо, че почти видях как думите се изстреляха от устата й.
— Виж, извинявай за преди малко. Всичко това никак не беше моя работа.
— Не, не — започнах аз и се изправих на крака. — Джена, проблемът не е в теб, всичко е наред.
На лицето й се изписа облекчение. После се загледа надолу. Всичко стана толкова бързо, стори ми се, че видях как очите й потъмняха за секунда. Проследих погледа й и видях мястото, където парчето стъкло се беше забило в ръката ми.