От дясната му страна стоеше млада жена с почти виолетова коса и очила с дебели рамки като на Джена. Кожата й беше толкова бледа, че си помислих да не е вампирът, за който г-жа Касноф ми спомена. Оказа се г-жа Ийст, бяла магьосница.
— Този до нея е вампирът — обясни ми тя и посочи към един много красив мъж на около трийсет, с черна къдрава коса. — Лорд Байрон.
Сега беше мой ред да се ококоря.
— Няма начин! Авторът на „Пленителна като нощта“ и т.н.? Той е вампир?
— Да — потвърди Джена. — Някакъв вампир го срещнал в Гърция към края на живота му. После Съветът го държал като затворник много дълго време, понеже е знаменитост. Той непрекъснато се опитвал да се върне в Англия и да превърне всички във вампири. Но когато го пуснали, дошъл тук, за да бъде учител.
— Ау! — възкликнах аз, като гледах човека, за когото писах есе по литература миналата година. — Колко ли е неприятно да си безсмъртен и да трябва да прекараш цяла вечност тук.
Изведнъж осъзнах на кого говоря.
— Извинявай! — казах набързо и се загледах отново в храната си.
— Няма нищо — каза Джена и натъпка устата си с пай. — Аз не възнамерявам да прекарам особено голяма част от дългия си живот в „Хеката“, повярвай ми.
Искаше ми се да попитам Джена какво е да знаеш, че си безсмъртен. Все пак вампирите са единствените магически същества с вечен живот. Дори феите в един момент угасват, а вещиците и зооморфите не живеят по-дълго от обикновените хора.
Посочих към високата жена с къдрава кафява коса, която стоеше срещу г-жа Касноф.
— Коя е тя?
Джена завъртя очи и изохка.
— Ъх. Г-жа Вандерлиден или просто Ванди, както я наричаме. Не пред нея, разбира се. Ако се изпуснеш, никога няма да се измъкнеш от наказание. Тя е тъмна вещица… или поне е била. Съветът я лишил от способностите й преди време. Сега е просто нещо като домакинка на общежитията ни. Има задължения да следи за реда и правилата, освен това е супер зла.
— Вързала си е косата като ученичка. Имах такава панделка, когато бях на седем. Според мен на възрастна жена стои ужасно.
— И според мен. Тук витае теорията, че това е нейният портативен портал към ада. Нали разбираш, развързва я и после пак я завързва, за да се презареди със злоба.
Разсмях се, макар че ми мина през ум дали Джена не го казва сериозно.
— Има и още един надзирател — добави Джена — Казва се Калахан, накратко Кал. Но не го виждам тази вечер.
Обърна поглед към учениците. Забелязах Арчър на една маса с още няколко момчета. Те се смееха на нещо, което той току-що беше казал. Искрено се надявах да не е историята за „лошото куче“.
— А това момче познаваш ли го? — попитах аз с пресилено безразличие.
— Арчър Крос, типичното лошо момче и разбивач на сърца. Магьосник е. Всяко момиче тук е влюбено в него. Да си падаш по Арчър Крос е класика.
— Ами ти падаш ли си по него?
Джена ме погледна изпитателно за няколко секунди, преди да отговори.
— Не е мой тип.
— Е, какво, не ти харесват високи, тъмни и красиви момчета ли?
— Не — отвърна тя безгрижно. — Въобще не харесвам момчета.
— О! — беше единственото, което успях да кажа. Никога не съм имала хомосексуална приятелка. Не че изобщо съм имала някакви приятелки.
Без да откъсвам поглед от Арчър, промълвих:
— Е, аз пък се опитах да го убия одеве.
Джена така се задави с пая, че за малко не започна да й излиза от носа. Наложи се да й разкажа какво се случи.
— Г-жа Касноф изобщо не се впечатлява от поведението му.
— Той имаше много проблеми миналата година. По едно време отсъстваше за цял месец и се носеха слухове, че е ходил до Лондон.
— Защо? Едва ли само за да се повози на прословутите им двуетажни автобуси.
Джена ме погледна учудено.
— Не, в Лондон е главната квартира на Съвета. Всички си помислихме, че е минал през Очистването.
Бях чела малко за това в книгите на майка ми. Очистването е много тежък ритуал за отнемане на магическите способности. Но понякога се случва един на стотици магьосници да не оцелее след него. Никога не съм чувала някой да се подлага на него доброволно.