— Той е гадняр. Помниш ли случката с върколака тази сутрин?
— Да — отвърна Джена рязко. — Да те спаси от върколак. Какъв гадняр!
— Изобщо не ми помагаш — простенах аз.
— Извинявай.
Известно време помълчахме, а аз съзерцавах някакво подозрително петно на тавана. Джена се подпираше на лакти върху бюрото си и потропваше с крак по чекмеджетата. Отвън се чуваше виене. Беше пълнолуние, така че върколаците имаха свободна вечер. Запитах се дали и Тейлър е навън.
— О! — извика Джена и подскочи така внезапно, че разпиля моливника си на земята. — Приятелката му е абсолютна кучка.
— Да! — съгласих се аз. — Благодаря ти. Истинска злобарка, която вече без съмнение ме мрази. Момче, което прекарва времето си с Елодия, не може да е стока.
— Точно така — кимна Джена съпричастно.
Почувствах се малко по-добре и се обърнах да си взема някоя книга за четене.
— Това не е ли странно? — попита Джена.
— Кое?
— Арчър и Елодия. Тя го преследваше цяла година, но той не искаше да има нищо общо с нея. После изведнъж се върна от там, където беше, и хоп! Изведнъж вече са двойка. Това е много странно.
— Е, не е чак толкова. Не мога да отрека, че тя е изключително красива. Може би все пак хормоните са си казали думата.
— Може би — отвърна Джена и потърка брадичката си с ръка. — И все пак Арчър е умен и забавен, освен че е готин. А Елодия е глупава и тъпа.
— И секси — добавих аз. — А дори и умните момчета оглупяват, когато стане дума за секси мадами.
— Вярно е — съгласи се Джена.
Канех се да върна отново темата за Холи, когато отвън проехтя гласът на г-жа Касноф. Звучеше като от високоговорител. Предполагам, че е използва някаква усилваща гласа магия.
— Момичета и момчета, предвид тежката ви програма, се налага днес да си легнете рано. Светлините изгасват след десет минути.
Погледнах часовника си.
— Осем часът е — казах невярващо. — Искат от нас да си легнем в осем часа?
Джена въздъхна и отиде до гардероба да си вземе пижама.
— Добре дошла в „Хеката“, Софи.
Набързо минахме през банята да измием зъбите си. Там бяха момичетата от целия етаж. Без феите. Предполагам, че те имат естествено чисти зъби. Като се върнах разполагах с три минути да си облека пижамата и да се мушна в леглото. В 20:10 светлините наистина изгаснаха.
Умът ми блуждаеше и не можех да си представя как ще успея да заспя.
— На теб странно ли ти се струва да си лягаш през нощта? — попитах Джена. — Искам да кажа… нали вампирите спят денем?
— Да. Но след като съм тук, трябва да спазвам правилата на училището — отвърна тя. — Ще бъде много гадно като стане време да си тръгвам.
Не я попитах кога ще се случи това. Всички напускаха училището на осемнайсет, но нашата възраст е еднаква с човешката. Джена вечно ще бъде на петнайсет.
Наместих се в леглото и се опитах да си мисля приспивни неща. Имах чувството, че тъкмо съм затворила очи, когато чух вратата да се отваря.
Паникьосах се и веднага се изправих в леглото. Часовникът над леглото ми показваше, че е пет минути след полунощ. Тъмна фигура се мушна в стаята.
Извиках.
— Спокойно — промърмори Джена. — Сигурно е някой от духовете. Правят го понякога.
Тогава чух как фигурата драска кибритена клечка и я разпознах.
Елодия.
Носеше виолетова копринена нощница и държеше бяла свещ в ръце. Още две свещи бяха запалени и разпознах Частън и Анна.
— Софи Мерсер — започна Елодия с тържествена интонация. — Тук сме, за да те поканим да се присъединиш към нашето сестринство. Кажи петте думи, с които започва ритуалът.
Примигнах изумено на среща им.
— Вие гъбаркате ли ме нещо?
Анна въздъхна раздразнено.
— Не, петте думи са „Приемам предложението ви, сестри мои!“.
Отметнах косата от лицето си.
— Вече ви казах по-рано. Не съм сигурна дали искам да се присъединя към сборището ви. Не казвам никакви думи за започване на никакъв ритуал.
— Да кажеш петте думи не значи, че автоматично ще бъдеш приета — каза Частън и пристъпи напред. — Просто значи, че ритуалът по приемането може да започне. Можеш да се отметнеш по всяко време.
— О, просто иди с тях — каза Джена. На светлината от свещите я видях как се изправи в леглото си. — Няма да те оставят на мира, докато не го направиш.