Елодия стисна устни, но не каза нищо.
— Добре. — Отметнах завивките и се изправих. — Аз… приемам предложението ви, сестри мои.
Девета глава
Заведоха ме в стаята на Елодия и Анна.
— Вие как се уредихте да сте заедно в стая? — прошепнах аз. — Мислех си, че едно от основните неща, на които искат да ни научат тук, е да живеем с представител на друга раса.
Елодия търсеше нещо и не даде знак да ме е чула, затова ми отговори Частън.
— Понякога се случва вещици да се паднат заедно, защото ние сме много повече от феите и зооморфите.
— А защо е така? — попитах.
Анна запали още няколко свещи, които окъпаха стаята в мека светлина.
— Зооморфите и феите не се смесват с хората толкова често, колкото магьосниците. И съответно имат по-малко шансове да сгафят и да бъдат изпратени тук.
Елодия най-после намери парчето тебешир, което търсеше, и се зае да чертае пентаграма върху дървения под.
— Обикновено правим този ритуал на открито, най-често в пръстен от дървета — обясни тя. — Но сега нямаме право да ходим в горите. Г-жа Касноф е много стриктна в това отношение.
Четирите се настанихме около пентаграмата и се хванахме за ръце.
— Софи, каква беше първата магия, която изпрати във вселената? — попита Елодия.
— Какво?
— Първата ти магия — обясни Частън. — За една вещица първата магия е нещо свещено. Когато аз бях на дванайсет, направих буря, която продължи цели три дни. А Анна е накарала времето да спре за…?
— Десет часа — добави Анна.
Погледнах Елодия. Пламъчетата на свещите блещукаха в очите й.
— Ами ти? — попитах аз.
— Обърнах деня и нощта.
— О!
— Е, каква беше твоята първа магия, Софи? — попита Частън нетърпеливо.
Замислих се дали да не излъжа. Мога да кажа, че съм превърнала някого в камък или нещо такова. Но, от друга страна, ако знаеха колко смотана вещица съм, можеше сами да се откажат да ме занимават с тяхното сборище.
— Направих така, че косата ми да стане лилава.
И трите се опулиха насреща ми.
— Лилава? — възкликна Анна.
— Не беше нарочно. Опитвах се да я изправя перманентно, но явно нещо съм объркала, защото вместо права, стана лилава. Е, само за три седмици. Така че… това беше първата ми магия.
Настъпи тишина. Анна и Частън си размениха многозначителни погледи.
— Може би трябва да си тръгвам — предположих аз.
— Не — извика Частън и стисна ръката ми.
— Да, не си тръгвай — добави Анна. — Значи първата ти магия е била… някаква глупост. Но си правила и сериозни магии след това, нали? — кимна ми тя окуражително.
— Каква беше магията, заради която те пратиха тук? — попита Елодия. Тя изглеждаше напълно спокойна, а очите й проблясваха. — Със сигурност тя е била нещо голямо.
Осмелих се да я погледна в очите.
— Направих любовна магия.
Анна и Частън пуснаха ръцете ми и въздъхнаха.
— Любовна магия! — изсъска презрително Елодия.
— Ами вие? — попитах ги и погледнах последователно всяка от тях. — Какво направихте, че ви изпратиха тук?
Анна започна първа.
— Превърнах едно момче от моя клас в плъх.
Частън вдигна рамене.
— Казах вече. Направих буря, която продължи три дни.
Елодия беше забила поглед в земята. Не съм съвсем сигурна, но ми се стори, че си пое дълбоко въздух. Когато вдигна очи, изглеждаше напълно спокойна. Дори отпусната.
— Аз направих така, че едно момиче да изчезне.
Преглътнах тежко.
— За колко време?
— Завинаги.
Сега беше мой ред да си поема дълбоко въздух.
— Значи всяка от вас е направила магия, с която е наранила хора?
— Не — отвърна Анна. — Направихме силни магии, подходящи за расата ни. Хората просто се оказаха наоколо.
Това ми беше достатъчно. Изправих се.
— Добре тогава. Благодаря за предложението ви, но… не мисля, че ще излезе нещо.
Частън се протегна и отново хвана ръката ми.
— Не, не си отивай — Очите й изглеждаха огромни и проблясваха на светлината на свещите.
— О, оставете я — каза Елодия с отвращение. — Тя и без това си мисли, че е нещо повече от нас.
— Всъщност не казах точно това…
— Но ние се нуждаем от четвърта вещица — прекъсна ме Частън.