— Да — добави Анна и застана от другата ми страна. — Малко преиграхме тогава.
— Мислиш ли? — попитах аз.
— Да, искаме да се извиним — добави Елодия и застана пред мен. Прииска ми се да иде и да се тресне в някое дърво. — Говорих с Арчър и той каза, че си готина.
— Наистина ли? — възкликнах аз, преди да мога да се спра.
Браво, Софи, върхът си. Нямам думи!
— Да, освен това ми каза, че ти не знаеш нищо за магическото общество. Всъщност каза, че направо било трогателно.
Опитах да се усмихна, но беше малко трудно, защото стомахът ми се бунтуваше.
— Да, и за това се замислихме дали не сме те ядосали прекалено много.
— Може да се каже.
Физкултурният салон вече се виждаше. Беше голяма сграда от дърво, с големи прозорци, в които утринното слънце се отразяваше ярко. За разлика от всичко друго тук, салонът изглеждаше приветливо. Големи групи се тълпяха към него и от далече приличаха на боровинки.
— Така че се извиняваме — довърши Анна.
Зачудих се дали репетират това типично говорене на три гласа. Представих си ги седнали в кръг в стаята си, как решат косите си и казват: Добре, значи аз ще кажа, че се чувстваме зле, а ти ще допълниш, че твоят готин приятел я сята за трогателна.
— Е, можем ли да започнем отначало? — попита Частън. — Приятелки ли сме?
И трите се усмихнаха обнадеждаващо насреща ми. Дори Елодия. Още тогава трябваше да ми стане ясно, че това е просто няма да завърши добре, но им се усмихнах глупаво в отговор и потвърдих.
— Да, приятелки сме.
— Чудесно! — Частън и Анна изквичаха едновременно. Елодия някак си го промърмори и развали хармонията.
— Добре тогава — започна Частън и тъкмо стигнахме до салона. — А сега като твои приятелки, решихме да ти дадем предимство преди часа по Самоотбрана.
— Преподавателката, Ванди, е просто ужасяваща — започна Елодия.
— Да, дамата с панделката.
И трите завъртяха очи едновременно. Започнах да се чудя дали не се занимават със синхронно плуване в свободното си време.
— Да — добави Анна. — С тази ужасна панделка…
— Джен… ъм, чух, че някои наричат прическата й „портативният портал към ада“.
И трите се засмяха.
— Ще й се — изсумтя Анна.
— Ванди е била много добра тъмна вещица — започна Елодия. — Работила е за Съвета. Но започнала да се мисли за нещо прекалено. Работела за Съвета, а се опитвала да намести нещата така, че да управлява „Хеката“ и… но това е дълга история. Всичко завършило с това, че била изпратена в Лондон за Очистване.
— И част от наказанието й било — продължи Анна шепнешком — да се върне в „Хеката“, но вече не като директорка, а просто като обикновена учителка. Налагало се да бъде пример за останалите. Затова е такава кучка.
— И без съмнение ще се захване с теб, защото си нова — каза Частън.
— Но имай предвид, че е много суетна — обясни ми Елодия. — Ако закъсаш, направи й комплимент за татуировките.
— Татуировки? — попитах аз.
От близо салонът изглеждаше по-голям, отколкото си го представях. Бил е бивш парник, пригоден за спортен салон. Какво по дяволите, са отглеждали тук? Секвои?
— Има много красиви виолетови татуировки по целите ръце. Някакви магически символи, като руни — продължи Елодия. — Тя наистина много се гордее с тях. Кажи й, че ги харесваш, и ще спечелиш благоразположението й окончателно.
Влязохме през входната врата, а Частън все още ме държеше за ръка. Залата беше огромна и вътре имаше поне петдесет души. Този предмет не беше разделен по възрасти и забелязах група от много изплашени дванайсетгодишни. За щастие поне тук не беше особено горещо. Подухваше хладен ветрец и реших, че явно са направили същото онова заклинание за хлад.
В много отношения изглеждаше като типичен гимназиален физкултурен салон. Дървени врати, сини постелки за гимнастика, тежести. Но не можех да не забележа, че някои неща определено не бяха нормални.
Като например няколко метални окови по стените. И бесилка в реален ръст, сложена в дъното на залата.
Елодия се затича да намери Арчър, който се оказа не толкова кльощав, колкото ми изглеждаше. Момчешките униформи бяха същите като момичешките и синята му блуза беше плътно прилепнала по тялото му, много по-мускулесто, отколкото си мислех. Опитах се да не гледам и да потисна ледената тръпка на ревност, която премина през тялото ми, когато той се наведе и целуна Елодия.