Някаква висока червенокоса ми помаха.
— Здрасти, Софи!
Помахах в отговор, но се зачудих коя по дяво… О, да. Червенокоса. Това беше Бет. Харесваше ми много повече, когато не мяташе лиги върху мен. Направи ми знак да ида при нея, но преди да успея да го направя, силен носов глас проехтя над глъчката.
— Е, готови ли сте?
Ванди си проправи път сред тълпата. Беше облечена със същата униформа, с каквато бяхме и ние. Веднага забелязах татуировките. Бяха ярко виолетови и контрастираха на бледата й отпусната кожа.
Тя имаше малки прасешки очички, с които обходи тълпата и дори от такова разстояние можех да прочета силно нетърпение в погледа й. Сякаш се надяваше някой да я предизвика, за да може да го размаже като муха.
Просто ме изпълваше с неподправен ужас.
— Слушайте! — излая тя. — Сигурна съм, че останалите ви учители са ви казали, че техните предмети са по-важни от моя. Но я ми кажете едно нещо. Как История на магическия свят или Класификация на вампирите… или пък Грижи за върколаците, ще ви помагат, когато бъдете нападнати от хора? Или от Бранник? Или, не дай си Боже, от Окото? Мислите ли, че книжките ще ви помагат, когато рицарите на Окото ви погнат?
Предполагам, че не сме изглеждали задоволително впечатление, защото тя се ядоса. Пръстът й направо проби папката пред нея, посочвайки нещо.
— Мерсер! София! — извиква тя.
Изсъсках няколко лоши думи под носа си, но вдигнах ръка.
— Аз съм.
— Ела отпред.
Направих го. Тя ме издърпа силно за ръката.
— Госпожице Мерсер, в списъка ми пише, че сте за първа година тук. Така ли е?
— Да.
— Да, какво?
— Ъ-ъ… да, госпожо.
— Също така пише, че сте направили любовна магия и затова сте изпратена тук. За вас самата ли беше, или просто се опитахте да спечелите приятелството на някой човек?
Сред тълпата се понесе кикот и усетих как се изчервявам. Ужасно е да имаш бледа кожа!
Явно това беше риторичен въпрос, защото Ванди не дочака да отговоря. Тя се наведе и започна да търси нещо в огромна ленена чанта. Когато се изправи, държеше в ръце дървен кол.
— Как мислите да се защитите срещу това, госпожице Мерсер?
— Аз съм вещица — отвърнах и отново чух кикот в тълпата. Зачудих се дали Арчър се хилеше, но след кратък размисъл реших, че не искам да знам.
— Вещица? — повтори Ванди. — И какво от това? Ако огромно парче дърво се забие в сърцето ти, няма да те убие ли?
Тъпо, тъпо, тъпо.
— Предполагам, че ще успее.
Ванди се усмихна и това беше една от най-страховитите усмивки, които съм виждала. Явно аз ще съм мухата за смачкване днес.
Тя огледа тълпата и като откри когото търсеше, присви очи злобно.
— Г-н Крос!
О, боже, помислих си аз отчаяна. Моля те, не, не, не…
Арчър излезе отпред и застана от другата страна на Ванди, като кръстоса ръце пред гърдите си. Светлината, която влизаше през прозореца, осветяваше ярко косата му и сега забелязах, че не е точно черна, а е същият тъмно кафяв цвят като очите му.
Тогава Ванди се обърна към мен и ми връчи дървения кол.
Не съм наясно какви точно колове използват убийците на вампири, но този определено беше много гаден. Беше направен от някакво жълтеникаво дърво, което бодеше кожата ми. Освен това стоеше съвсем сбъркано в хватката ми и аз го оставих просто да виси настрани. Но Ванди ме сграбчи за лакътя и нагласи ръката ми така, сякаш всеки момент се каня да го забия в гърдите на Арчър. Вдигнах поглед към него и забелязах, че той едва се сдържа да не се разсмее. Очите му бяха плувнали в сълзи, а устните му потрепваха.
Заздравих хватката. Може би да го забия в гърдите му не беше чак толкова лоша идея.
— Г-н Крос — каза Ванди, която все още се усмихваше любезно. — Внимателно обезоръжете г-ца Мерсер, като използвате Девето умение.
Изведнъж всякаква подигравка изчезна от лицето му.
— Сигурно се шегувате.
— Вие ли ще го направите, или аз?
Единадесета глава
В първия момент си помислих, че все пак се кани да откаже, но той ме погледна отново и промърмори:
— Добре.
— Идеално! — развълнува се Ванди. — А сега, г-це Мерсер, атакувайте г-н Крос!
Погледнах я учудено. Никога не съм се славела с особено силна ръка, а тази жена очакваше просто да се нахвърля върху момче с някакъв заострен кол.