— О, хайде! — каза Арчър. — Тя не е знаела! Не е живяла досега в нашето общество.
Ванди отметна кичур коса от челото си.
— Наистина ли г-н Крос? Значи смятате, че наказанието й е несправедливо?
Той не отвърна нищо, но тя поклати глава, сякаш е потвърдил.
— Така да бъде. Ще го споделите с нея тогава.
Чух как Елодия изграчи, и това ми донесе малко удовлетворение от цялата ситуация.
— А сега и двамата напуснете салона и докладвайте на г-жа Касноф.
Арчър беше излязъл още преди да е довършила изречението си, но аз се чувствах леко вцепенена, да не се каже и пострадала. Закуцуках към изхода без да поглеждам към Елодия и Частън.
Арчър беше вече много напред и вървеше толкова бързо, че едва успях да го настигна.
— Значи харесваш татуировките й? — изръмжа той, когато най-после го наближих. — Все едно и без това няма достатъчно причини да те мрази.
— Извини ме, но да не би да си ми ядосан? На мен? Нека да ти напомня, че аз бях тази, чийто гръбнак ти за малко не строши с коляно. Така че нека сменим тона, става ли?
Той спря толкова рязко, че аз отхвърчах три крачки по-напред и се наложи да се върна.
— Ако Ванди го беше направила, сега щеше да си в болницата. Извинявай, че ти спасих задника. За пореден път.
— Няма нужда да ми се спасява задника — извиках аз, почервеняла от гняв.
— Добре — отвърна той и тръгна към сградата на училището.
Изведнъж си спомних нещо, което той каза.
— Какво имаше предвид с това, че имала много причини да ме мрази?
Той явно нямаше намерение да спре, така че се наложи да подтичвам след него.
— Баща ти й е направил татуировките.
Хванах го за лакътя, но запотената му кожа се изплъзна от пръстите ми.
— Чакай малко. Какво искаш да кажеш?
— Тези символи означават, че е минала през Очистването. Те са символ на нейния провал. Не са повод за гордост. От къде ти хрумна… — Той спря и ме погледна замислено: — Елодия?
— Да — отвърнах гневно. — Приятелката ти и нейната свита бяха много услужливи да ме информират за Ванди тази сутрин.
Той въздъхна и потърка задната част на врата си замислено. Ефектът от това беше, че тениската му отесня още повече в областта на гърдите. Не че ми пукаше.
— Виж, тя… Елодия…
— Е, да не ти пука — казах аз. — А сега ми кажи какво значи това, че баща ми е направил татуировките й.
Арчър ме изгледа недоверчиво.
— Ха!
— Какво?
— Ти наистина ли не знаеш?
Досега не ми се беше случвало да вдигам кръвно. Чувството беше много подобно на това, когато правя магия, само че с добавка на разрушителен гняв.
— Не. Не знам. Какво да знам?
— Баща ти е шеф на Съвета. Той е човекът, който ни изпраща тук.
Дванадесета глава
След тази информация направих нещо, което не ми се беше случвало досега.
Преживях тотален срив.
Имам предвид, че избухнах в сълзи. Но не трагично красиви или поне елегантни сълзи, а от онези, които включват зачервени очи и подсмърчане.
Обикновено не допускам да се разплача пред хората, особено пред момчето, което адски харесвах, преди да ми изкара въздуха с ритник.
Но като чух поредното нещо, за което досега не съм подозирала, преминах границата.
Арчър за щастие не изглеждаше особено ужасен от поведението ми и даже като че ли посегна, за да ме хване за раменете. Или да ме плесне.
Но преди да успее да ме успокои или пък да предприеме по-нататъшни насилствени действия, аз се завъртях и побягнах.
Не беше хубаво.
Но не ми пукаше. Просто побягнах, като едва дишах, гърлото още ме болеше от душенето, а сълзите само усложняваха нещата.
Краката ми тупкаха по зелената трева, а аз не можех да спра да се чудя що за идиот съм.
Не знаех за блокиращите магии.
Не знаех за татуировките.
Не знаех нищо за някакво глупаво италианско Око.
Не знаех за баща си.
Изобщо не знам какво е да си вещица.
Не знам, не знам, не знам…
Не бях сигурна колко далеч съм отишла, преди да стигна до езерото в задния двор на училището. Краката ми трепереха и усещах пробождаща болка отстрани на корема си. Трябваше да поседна. За щастие имаше една каменна пейка точно до ръба на водата. Бях така задъхана от тичане и плач и изобщо не забелязах, че пейката е обрасла с мъх. Тръшнах се отгоре й. Мъхът беше нагрят от слънцето и леко потрепнах, като го докоснах.