Седнах, подпрях лакти върху коленете си и хванах главата си. Заслушах се в звука на дишането си. Беше горещо и капчици пот започнаха да се стичат по челото ми. Почувствах се замаяна.
Бях просто… бясна. Добре, майка ми е откачила, щом е разбрала, че баща ми е магьосник, но защо, по дяволите, не ми е дала да разговарям с него? Нямаше да е зле да съм малко подготвена за Ванди. Просто ей така, да го вметне между другото: „О, да знаеш, че учителката ти по Самоотбрана много ме мрази и следователно мрази и теб. Пожелавам ти късмет!“.
Изстенах и се излегнах на пейката, но се изстрелях обратно до седнало положение, когато нагорещеният камък докосна кожата ми.
Без да се колебая, подпрях ръка на пейката и се концентрирах над представата ми за удобство.
Тънка сребърна искра излетя от показалеца ми и изведнъж пейката под мен започна да се разтяга и размества, докато не се превърна в хубав, удобен кадифен шезлонг, покрит с розови райета, като зебра. Явно Джена е започнала сериозно да ми влияе.
Настаних се удобно в новопридобития си шезлонг и почувствах приятна тръпка. Не бях правила магия, откакто дойдох тук, и бях забравила колко приятно ме караха да се чувствам дори и най-дребните заклинания. Не успях да накарам разни предмети да се появят от нищото, макар някои вещици да можеха, на пане умеех да превръщам от една разновидност в друга.
Сложих ръка на гърдите си и се усмихнах, когато тясната ми униформа се превърна в бяло потниче и къси панталонки. После насочих показалеца си към ръба на водата и там се образува малка водна спирала. Тя се завъртя като цилиндър и в крайна сметка се сдобих с чаша студен чай, който се носеше във въздуха пред мен.
Чувствах се много доволна от себе си и понеже бях замаяна от магията, взех чая и се излегнах обратно на шезлонга. Може да съм загубенячка, но поне съм способна да правя магии.
Излегнах се, покрих очи с изпотената си длан и останах така няколко минути, заслушана в песента на птиците, в нежния ромон на водата и успях да забравя за сериозната каша, в която се бях забъркала.
Отместих ръка и се загледах в езерото. На отсрещния бряг имаше някакво момиче. Езерото не беше особено голямо, така че можех ясно да я видя. Беше призрак. Видях я още онзи ден, когато пристигнах тук. Както и тогава, тя се взираше в мен.
Беше повече от зловещо, меко казано. Понеже не знаех какво да направя, вдигнах ръка и помахах за поздрав.
Момичето вдигна ръката си в отговор, а после изчезна. Но не избледня, както бях виждала да правят другите призраци. Просто в един миг беше там, а после я нямаше.
— Става все по-странно — казах на глас и начинът, по който той прокънтя, ме изпълни с още по-зловещо чувство.
Хубавото ми настроение започна да се изпарява едновременно със замайването от магията. Готиният тоалет, който си бях спретнала, се превърна отново в униформата, с която бях облечена преди. Странно. Магиите ми обикновено продължаваха много по-дълго. Шезлонгът изведнъж стана по-твърд и си помислих, че след най-много пет минути пак ще стоя върху предишната, обрасла с мъх, каменна пейка.
Замислих се отново за родителите си и тяхната склонност да ми разправят дебели и опашати лъжи. Но колкото и да им бях ядосана, знаех, че не това ме терзаеше в момента.
Работата беше там, че най-лошите ми страхове започнаха да се сбъдват. Едно е да се чувстваш различен сред хората, с които и без това си безкрайно, безкрайно различен. Съвсем друго е да си аутсайдер в група от аутсайдери.
Въздъхнах и се излегнах върху мъха. Затворих очи.
— София Алис Мерсер, най-големият изрод измежду изродите — промърморих си аз.
— Моля?
Отворих очи и видях фигура над себе си. Слънцето беше точно зад нея и я превръщаше в черен силует, но по формата на косата се досетих, че това е г-жа Касноф.
— Загазила ли съм? — попитах аз, без да се изправям.
Явно беше халюцинация, предизвикана от жегата, но съм напълно сигурна, че видях усмивката й, когато се наведе и протегна ръка, за да ме изправи да седна.
— Според г-н Крос имаш наказание до края на срока. Така че да, бих казала, че си сериозно загазила. Но това касае г-жа Вандерлиден, не мен.
Тя хвърли отвратен поглед към розовия ми раиран шезлонг. После посегна с ръка и той се превърна в светлосин двоен фотьойл, покрит с разцъфнали рози.