Беше преди около две седмици. Естествено, че го помнех. Но реших да си спестя сарказма и отвърнах:
— Да. Ангели, война с Бога и т.н.
— Именно. И така, в твоето семейство магическите способности се появяват през 1939, когато прабаба ти Алис е била шестнайсет годишна.
— Мислех си, че вещиците се раждат такива. Поне това знам от майка ми, само вампирите са били преди това хора.
Г-жа Касноф кимна.
Обикновено случаят е такъв. Въпреки това винаги има хора, които успяват да променят съдбата си. Откриват някоя книга със заклинания или магически формули и се потапят в мистичното. Много малко от тях успяват да оцелеят. Твоята прабаба е била една от малкото.
Не знаех какво да кажа, затова просто отпих продължително от чая си. Той вече беше изстинал, захарта се беше утаила на дъното и от това беше станал твърде сладък.
— Как? — попитах аз най-после.
Г-жа Касноф въздъхна.
— Опасявам се, че никой не знае. Дори и Алис да е разказвала на някого за преживяването си, той не го е записал и е останало забравено. Знам само това, което съм събрала от откъслечни сведения. Забъркала се с една много зла вещица, която се е опитвала да увеличи собствените си сили с помощта на черна магия. Магия, която е забранена за употреба от Съвета още през 17 в. Никой не знае със сигурност как Алис се е забъркала с тази жена и дали изобщо е знаела какво прави. Мисля, че името й беше г-жа Торн. Но станало така, че вместо на самата нея, магията повлияла на Алис.
— Значи тази г-жа Торн е използвала черна магия, така ли?
Г-жа Касноф кимна:
— Да. Това е нещо ужасяващо. Алис е имала голям късмет, че не е била убита в резултат на тази магия. Г-жа Торн обаче не е имала този късмет.
Изведнъж се почувствах така, сякаш преглъщам ледени кубчета. И въпреки че стомахът ми замръзваше, по челото ми избиха капки пот.
— Значи прабаба ми е станала вещица в резултат на черна магия? И то най-ужасната и опасна черна магия, така ли?
Г-жа Касноф кимна отново. Тя не беше откъснала поглед от мен.
— Прабаба ти беше анормален случай, София. Съжалявам, знам, че тази дума звучи доста грубо, но няма как да я заобиколя.
— Как… — започнах аз с прегракнал глас, а после се закашлях, за да прочистя гърлото си. — Какво се е случило после с нея?
— В крайна сметка е била открита от член на Съвета в Лондон. Изпратили са я в санаториум, предназначен за вещици и демони. После с дъщеря й Луси били доведени в „Хеката“.
— Баба ми? — Хвърлих отново бърз поглед към снимката на бюрото.
— Да. Алис е била бременна, когато са я открили. Изчакали са, докато бебето се роди и са довели и двете тук.
Тя си сипа още една чаша чай. Имах чувството, че нямаше желание да ми разказва нищо повече, но се налагаше да попитам.
— Какво се е случило после?
Тя разбърка чая си с концентрация, типична за мозъчните хирурзи по време на операция.
— Алис не приела много добре превръщането си във вещица — отвърна тя без да ме погледне. — След три месеца в „Хеката“ успяла да избяга. Никой не разбрал как, но все пак е била изключително могъща магьосница. А после… — тя замълча, за да отпие от чая си.
— А после? — подканих я аз нетърпеливо.
Най-накрая тя вдигна поглед към мен.
— Била е убита. От Окото на Бога.
— Как са разбрали, че са били точно те?
— Те имат много специфичен почерк — отвърна тя набързо. — Във всеки случай Луси останала тук и членовете на Съвета са я наблюдавали внимателно.
— В какъв смисъл, като научен експеримент ли? — не исках да звуча грубо, но това някак си ме ядоса.
— Магическите сили на Алис са били извън всякакви класации. Тя е била най-могъщата вещица, съществувала някога. Членовете на Съвета са искали да разберат дали тези сила са се предали на дъщеря й, която е била на половина човек.
— И какво са забелязали? Предали ли са се силите?
— Да. А после и на баща ти. — Погледите ни се срещнаха. — А също и на теб.
Четиринадесета глава
След кратката ни среща, г-жа Касноф ме освободи от часове до края на деня, за да мога, както тя се изрази, да поразсъждавам над нещата, които току-що съм научила. Въпреки това не се задълбочих особено в разсъжденията. Качих се директно на третия етаж при телефоните, които бяха на разположение на учениците. Те бяха покрити с прахоляк, понеже основната част от учениците тук не се нуждаеха от телефони, за да се свържат с близките си. Вампирите могат да използват телепатия. Не че Джена изобщо разговаряше с родителите си. Зооморфите имат способността да осъществяват някаква подобна мисловна връзка. Феите пък използват вятъра или някое летящо насекомо и изпращат по него съобщенията си. Точно тази сутрин срещнах Навзикая, която мърмореше нещо на едно водно конче.