— Имате един час — извика тя през рамо.
Ванди затръшна странната врата и тя не толкова изскърца, колкото изплака от болка. За свой ужас чух и щракване.
— Тя да не би да ни заключи? — попитах аз и гласът ми прозвуча малко по-пискливо, отколкото планирах.
— Мхм — отвърна той и слезе по стълбите, за да вземе една от папките, които Ванди беше оставила едва-едва закрепени върху лавицата с буркани.
— Но това… това не е ли незаконно?
Той се усмихна, но не вдигна поглед от папката си.
— Мерсер, наистина е време да се разделиш с представите си за очарователни човешки неща като законност. — После ме погледна изненадано. — О, щях да забравя. — Той остави папката на страна и забърка в джоба си. — Ето — каза той и натика нещо в ръката ми.
Погледнах надолу. Беше пакетче носни кърпички.
— Ти си тъпанар!
Хвърлих кърпичките в краката му и го подминах. Лицето ми пламтеше.
— Нищо чудно, че ходиш с Елодия — промърморих аз и взех папката.
Демонстративно разлистих страниците. Те бяха всичко на всичко двадесет, с по около петдесет реда на всяка страница. Очите ми се плъзнаха по някои от тях, отбелязвайки неща като:
Бесило: Ребека Нърс и Отрязана ръка: А. Волдари.
Взех горните десет страници и ги връчих на Арчър, заедно с химикалката.
— Ти вземи тази половина — казах аз, без да го поглеждам в очите.
Отдръпнах се от него по най-бързия начин и се насочих към лавицата в най-далечния край на стаята, точно под малкото прозорче. Той не помръдна в първия момент и си помислих, че се кани да каже нещо, но след известно време просто въздъхна и отиде в другия край на стаята.
За около петнайсет минути никой не каза и дума. Въпреки че Ванди беше отделила ужасно много време да ни обяснява задачите, всъщност не бяха чак толкова сложни, макар и безумно досадни. Трябваше да търсим предметите по лавиците, после да ги отбелязваме в списъците заедно с местонахождението им. Единствената трудност беше, че предметите не бяха означени и трябваше някак си да ги разпознаваме. Например на лавица Г, рафт пет, имаше парче плат, което би могло да бъде „Къс от завивка, Громоар: С Кейтлан“ или „Фрагмент от церемониална роба: С. Кристакос“.
А можеше да не е нито едното, а нещо от списъка на Арчър. Сигурно щяхме да се справим по-бързо, ако работехме заедно, но аз все още бях бясна заради историята с кърпичките.
Приклекнах и взех един прокъсан кожен барабан. Започнах да го търся в списъка, но реално не виждах нищо. Знаех, че не трябваше да се разплаквам пред него, но не можех да повярвам, че ще излезе такъв тъпанар и ще си прави майтап с това. Не че сме първи дружки или нещо такова, но през онази първа вечер почувствах, че някак си се сближихме.
Явно съм се объркала.
— Просто се пошегувах — каза той изведнъж.
Вдигнах поглед и видях, че се е навел над мен.
— Както и да е — отвърнах аз и се обърнах отново към лавицата.
— Какво искаше да кажеш с това за мен и Елодия?
Завъртях очи и тръгнах да преглеждам предметите на лавица Б.
— Наистина ли е толкова трудно за схващане? Имах предвид, че вчера тя си осигури много смях за моя сметка, така че е напълно естествено ти, като неин приятел, също да изпитваш склонност да ми се подиграваш. Толкова е сладурско, когато двама влюбени споделят хобитата си.
— Хей, — отвърна той сепнато. — Не забравяй, че малката шегичка на Елодия накисна и мен тук. Защото се опитах да ти помогна.
— Да не би да съм те карала? — казах аз, преструвайки се, че разглеждам някакъв буркан с кехлибарена течност, в която плуваха листа.
Изведнъж осъзнах, че това не са листа, малки трупове на феички.
Потиснах порива си да го захвърля с писък и заразглеждах страниците, за да открия надпис „Малки мъртви феи“.
— Е, не се тревожи — отвърна Арчър сопнато. — Няма опасност да се повтори.
За момент и двамата бяхме концентрирани върху списъците си и мълчахме.
— Да си виждала нещо, което прилича на церемониална дреха? — попита той.
— Погледни на лавица Г, ред пети — отвърнах аз.
— Тя не е толкова лоша, знаеш ли… — започна той без никакво предупреждение. — Елодия имам предвид. Просто трябва да я поопознаеш малко.
— Това ли е, което се случи между вас?
— Какво?
Преглътнах малко нервно. Наистина нямах никакво желание Арчър да ми държи възхваляващи речи за Елодия, но също така бях ужасно любопитна.