— Джена ми каза, че едва ли не си бил председател на клуба на мразещите Елодия. Как стана така, че сега сте двойка?
Той отмести поглед настрани и започна да събира произволни предмети, без реално да гледа какво прави.
— Тя се промени — отвърна той тихо. — След като Холи умря… знаеш за Холи, нали?
Кимнах.
— Съквартирантката на Джена. Елодия, Частън и Анна вече ми разказаха.
Той прокара ръка през косата си.
— Да, те все още обвиняват Джена. Както и да е. Елодия и Холи станаха много близки, след като се запознаха. А Холи и аз бяхме сгодени…
— Чакай малко — прекъснах го аз и вдигнах ръка — Сгодени?
Той ме погледна объркано.
— Да. Всички вещици се сгодяват за определен магьосник, когато навършат тринайсет години. Точно една година след като са получили магическите си способности. Добре ли си? — попита ме той изведнъж. Явно съм направила странна физиономия.
На тринайсет се учех да се целувам с език. Но мисълта за годеж определено ми е била твърде далечна.
— Добре съм. Просто всичко това ми се струва толкова странно… Все едно става дума за книга на Джейн Остин.
— Е, не е толкова лошо.
— Да, бе. Уговорените бракове между тийнейджъри са чудесно нещо.
Той поклати глава.
— Ние не се женим като тийнейджърите, просто се сгодяваме. А и момичето винаги има възможността да приеме или отхвърли годежа, или да промени мнението си по-късно. Но най-често не го прави, защото изборът е направен на базата на способностите и характерите им.
— Както и да е. Дори не мога да си представя да имам годеник.
— А всъщност най-вероятно имаш.
Погледнах го като гръмната.
— Какво?
— Баща ти е важна клечка. Сигурен съм, че ти е намерил някого, когато си навършила тринайсет.
Дори не исках да се замислям за това. Самата идея, че там някъде има човек, който планира някой ден да ме превърне в своята госпожа, ми идваше в повече. Ами ако той беше тук в училището? Ами ако го познавах? О, не, ами ако е онзи противен тип с лош дъх, който стоеше зад мен в часа по Магическа еволюция?
Напомних си да питам майка си за това, когато отново й проговоря.
— Добре — каза аз. — Нека… да не се отклоняваме от историята.
— Не мисля, че някой изобщо осъзнава до каква степен смъртта на Холи е повлияла на Елодия. Започнахме да си говорим по-често през лятото… За училището, за Холи и така едно след друго…
— Можеш да ми спестиш гадните подробности — казах аз с усмивка, въпреки че нещо болезнено се заби в гърдите ми.
Явно той наистина я харесваше. А аз бях започнала да си фантазирам, че просто се преструва на влюбен в нея, за да може да я изобличи по най-неудобния начин, например по националната телевизия.
— Виж… — започна той. — Ще говоря с Елодия и приятелките й да те оставят на мира, става ли? И сериозно ти казвам, опитай се да й дадеш втори шанс. В нея има неподозирани дълбини…
Изстрелях, без да се замисля:
— Нали ти казах да ми спестиш гадните подробности!
В първата секунда дори не осъзнах какво точно съм казала. После загрях и се изчервих като рак. Погледнах към Арчър, който ме гледаше ококорено.
А после избухна в смях.
Аз също се разхилих и докато се усетя, двамата седяхме на мръсния под и триехме сълзите си от смях. Беше минало много време, откакто съм се смяла така с някого или пък съм правила мръснишка шега, затова се почувствах много добре. За кратък миг забравих, че явно бях творение на злото и че бях преследвана от дух.
Беше страхотно.
— Знаеш ли, че ще те харесам Мерсер — каза той и бях много доволна, че можех да обвиня смеха за руменината по бузите си.
— Я почакай малко… — започнах аз и се облегнах на една лавица. — Ако всички се сгодяват като станат на тринайсет, значи и Елодия също е сгодена за някого.
Той кимна.
— Да, но нали ти казах, че тя по всяко време може да си промени решението. Имам предвид, че явно ме смята за добър улов.
— И толкова скромен освен това — отвърнах аз и го замерих с писалката си.
Той я улови с лекота.
Точно над нас вратата изпищя пронизително и ние бързо скочихме на крака виновно, сякаш са ни спипали да се целуваме.
Изведнъж мисълта да се целувам с Арчър тук изпълни ума и сърцето ми заби луда, а руменината от бузите ми се разпространи по цялото ми тяло. Без да се замислям какво правя, се загледах в устните му. Просто го погледнах в очите, а той ме гледаше с неразгадаемо изражение. Но също както погледът му онази вечер на стълбището, и този ме остави без дъх. На практика бях доволна, когато чух Ванди да подвиква имената ни.