Тя не можа да продължи и заби поглед в земята. Сложих ръка на рамото й, за да я утеша и за да й покажа, че не ме притеснява какво е направила. Но не можех да я погледна в очите.
— След… след това се почувствах по-добре. Взех автобус и заминах за града на Аманда, където се срещнах с родителите й. Те също бяха вампири. Баща й е бил ухапан преди много години и е превърнал и тях във вампири. Те се свързаха със Съвета и ето така попаднах тук.
След известно време тя вдигна поглед към мен.
— Не трябваше да става така. Не искам да бъда такава без Аманда. Исках да съм вампир само за да бъдем завинаги заедно. Тя ми обеща. — Очите й се напълниха със сълзи.
— Този път ще ме изхвърлят.
— Защо?
Тя ме погледна невярващо.
— Хей, не виждаш ли какво става? Ще ми препишат случката с Частън. Холи беше едно на ръка, но две момичета в рамките на шест месеца… — Тя поклати глава. — Някой ще трябва да опере пешкира за това и мога да се обзаложа, че ще съм аз.
— Но защо? — повторих отново.
Джена беше единствения ученик в „Хеката“, когото смятах за приятел. Е, може да се каже, че и с Арчър сме сравнително близки, но все още оставаше онази неприятна вероятност да съм влюбена в него и това го изваждаше от списъка с приятелите. Ако Джена си тръгне, ще бъда оставена на произвола на Елодия и Анна.
И дума да не става.
— Не може да си сигурна, че ще те изключат. Частън сигурно ще си спомни какво се е случило. Просто почакай и поговори с г-жа Касноф, става ли? Може би до утре всички вече ще са се по успокоили.
Тя се изсмя иронично, с което ми показа точно какво мисли за подобен развой на нещата. След известно време се изправи и започна да прибира дрехите си обратно в гардероба. Аз станах да й помогна.
— Е как мина наказанието в мазето?
— Много… подземно.
— А как върви безнадеждното ти влюбване в Арчър Крис?
— Все така влюбено и все така безнадеждно.
Тя кимна докато слагаше на закачалка ризите от униформата си.
— Радвам се да го чуя.
За известно време настъпи пълна тишина.
— Какво имаше предвид с това, че Елодия и останалите се опитвали да възкресят демон?
— Така ми каза Холи — отвърна тя и затвори гардероба… — Г-жа Касноф толкова силно им е набила в главите основния мотив, че „L’Occhio di Dio ще ни избие всички“, че те се паникьосали. Решили, че ако възкресят демон, той ще им даде толкова голяма мощ, че ще са в безопасност.
— И направили ли са го?
— Нямам представа — поклати глава тя.
Светлините примигаха и потънахме в пълен мрак. Чуха се няколко писъка и после гласът на г-жа Касноф, която каза:
— Изгасянето на светлините е задължително, моля всички да си лягат.
— Как да не обичаш това място — въздъхна Джена.
Добрахме се до леглата си, като се блъскахме в мебелите и изричахме някоя и друга ругатня.
Аз се тръшнах върху моето със стенание. Изобщо не бях осъзнала колко съм уморена, докато не почувствах хладната възглавница под главата си. Почти бях заспала, когато чух Джена да прошепва:
— Благодаря ти.
— За какво?
— Че си ми приятелка.
— О! Това е най-тъпото нещо, което някой ми е казвал.
Тя се изсмя грубо и секунда по-късно една от многото й възглавници се приземи върху лицето ми.
— Опитах се да бъда мила — оправда се тя, но аз долавях смеха в гласа й.
— Е, тогава спри. Харесва ми приятелите ми да са гадни и зли.
— Добре — отвърна тя и след няколко минути и двете бяхме заспали.
Събудих се от писъците на Джена и от миризма на изгоряло. Изправих се. Слънчевата светлина се процеждаше през прозореца и осветяваше леглото на Джена. Отне ми известно време да осъзная, че оттам идва миризмата на изгоряло.
От леглото на Джена. От Джена.
Тя отчаяно се опитваше да стане, но се беше оплела в чаршафите си и паниката я правеше непохватна.
Веднага станах и метнах завивката си върху нея, за да я скрия от светлината. Докато я завивах, пред погледа ми попадна едната й ръка. Кожата вместо бяла, беше огненочервена и на мехурчета.