— О, какъв ужас. Надявам се това да не й докара бръчки.
— Не се дръж така!
— Виж, съжалявам, че любимата ти е разстроена, но единствената приятелка, която имам тук, е обвинена в нещо, което не е извършила, и Елодия е начело на кампанията. Просто няма как да й съчувствам точно в този момент, нали ти е ясно?
Очаквах да ми отвърне с нещо заядливо, но той реши да прекрати спора. Изправи се и се върна към работата.
— Да си виждала нещо, което да прилича на „Обладан от демони инструмент: Дж. Момпесън“?
— Възможно е.
Скочих от бюрото и отидох до лавицата, на която бях открила барабана миналия път. Естествено сега го нямаше там. Докато го намерим (беше се скрил зад една купчина книги, които се разпаднаха, щом ги разместихме. „Искрено се надявам това да не е било нещо важно“, беше единствения коментар на Арчър по въпроса), часът ни вече беше изтекъл.
Чух как ключалката на вратата щракна. Ванди вече не слизаше долу при нас, а просто отключваше.
Захвърлихме папките и хукнахме към стълбището.
Мога да се закълна, че видях някаква зелена светлина с периферното си зрение, но когато се огледах, вече беше изчезнала. Настръхнах и замислено потрих ръце.
— Добре ли си? — попита Арчър, докато отваряше вратата.
— Да… — започнах аз, но бях прекалено ужасена. — Просто… Мога ли да те попитам нещо наистина откачено?
— Това са любимите ми въпроси.
— Смяташ ли, че някой би могъл да възкреси демон тук?
Помислих си, че ще се засмее или ще направи някакъв ироничен коментар, но вместо това той ме изгледа настойчиво.
— Защо питаш такова нещо?
— Заради нещо, което Джена ми спомена преди няколко дни. Тя смята, че може би Холи е била убита зяряди… ъ-ъ, защото някои хора са възкресили демон.
Арчър се замисли, а после поклати глава.
— Не, няма начин. Г-жа Касноф би забелязала, ако имаше демон в училището. Те много лесно се набиват на очи.
— Защо? Да не би да са зелени и рогати?
— Не точно. Може да изглеждат като хора, даже някои от тях са били хора.
— Ти виждал ли си демон?
Той ме изгледа невярващо.
— Слава Богу, не. Харесвам си лицето както е сега, предпочитам никой да не ми го изяжда.
— Да, но ти си магьосник — казах аз, когато вече бяхме изминали главното стълбище. — Не би ли могъл да победиш демона?
— Не, освен ако не се налага. — Той посочи рисунката на ангел върху стъклото на входната врата. — Виждаш ли този меч? Направен е от демонично стъкло. Само той би могъл да убие демон.
— Такова оригинално име са му измислили — опитах се да се пошегувам аз.
— Не се подигравай. Това са много сериозни неща. Единственото място, където можеш да го намериш, е в ада, така че е малко трудно да се върнеш после.
— О! — отвърнах аз респектирано и погледнах към прозореца.
— Арчър! — чу се отнякъде чуруликането на Елодия.
— Е, благодаря, до скоро — казах набързо и тръгнах да се отдалечавам.
— Мерсер.
Обърнах се.
Той стоеше на най-долното стъпало и в леката светлина на свещите изглеждаше толкова умопомрачително красив, че сърцето ме заболя. Много лесно ми беше да забравя колко дразнещо се държи, когато изглеждаше по този начин.
— Какво? — попитах аз с най-безразличния глас, който можех да наподобя.
— Арч!
Елодия застана между нас и погледът му се премести от мен върху нея.
Обърнах се и тръгнах нагоре, за да си спестя „романтичната“ гледка.
Деветнадесета глава
В началото на октомври Частън изпрати писмени показания до Съвета, в които казваше, че не си спомня какво се е случило, така че на Джена й беше разрешено да остане в училище. Надявах се тази новина да й подейства положително и да прогони тъмните кръгове около очите й, но нищо подобно не се случи. Тя почти не говореше с друг, освен с мен, а дори и тогава почти не се усмихваше и абсолютно никога не се смееше.
Колкото до мен, аз като че ли започнах да хващам цаката на живота тук. Учебните ми часове вървяха добре. Елодия и Анна бяха толкова разтърсени то случката с Частън, че временно загубиха садистичните си подбуди да ме изтезават. Вместо това се правеха, че не ме забелязват. Но някъде към средата на октомври си върнаха самообладанието и предишното поведение, което включваше да правят гадни забележки и да си говорят предимно за дрехи.