— Сигурно се шегуваш — възкликнах аз.
Усмивката й е разшири и тя преметна крак върху метлата, след което се понесе в небето. После се сниши и започна да обикаля на няколко метра над главата ми, а смехът й отекваше в цялата гора.
— Хайде, София — извика тя. — Бъди традиционалистка поне веднъж.
Хванах смело метлата за дръжката.
— Това ще успее ли да ме задържи? — извиках аз.
Тя просто се засмя.
— На твое място бих побързала. Само петнайсет минути те делят от целогодишно наказание с работа в мазето.
Яхнах метлата по най-бързия начин. Не беше по дамски, но когато се издигах във въздуха, не ми пукаше особено колко благоприлично изглеждам.
Стиснах здраво дръжката и нададох радостен вой, когато нощта се понесе около мен. Бях в небето.
Притаих дъх, но не от страх, а по-скоро от възторг. Въздухът беше хладен, но нежен и като следвах Алис по пътя към Замъка, събрах смелост да погледна към дърветата под мен. Алис беше загасила кълбото, така че единственото, което можех да различа, бяха тъмни петна. Дори не трепнах от страх. Аз летях.
Звездите изглеждаха толкова близо, че можех да ги пипна, а сърцето ми сякаш летеше в мен. В далечината забелязахме тъмно петно, което предполагах беше Замъкът. Прииска ми се никога да не стигаме там и вечно да си летим така волно.
Съвсем скоро се приземихме точно на поляната пред входа. Бузите ми бяха изпръхнали, а ръцете ми — сковани, но аз се смеех като луда.
— Това беше най-върховното нещо в живота ми — възкликнах аз. — Защо вещиците не летят постоянно?
Алис се засмя и махна с ръка.
— Предполагам, защото се приема като клише.
— Е, да си гледат работата! Когато аз стана председател на Съвета, единствения начин на придвижване ще бъде на метла.
— Радвам се да го чуя — засмя се тя.
Изведнъж започна да се съмва.
— Предполагам това значи, че трябва да влизам? Е, на същото място, по същото време?
Алис кимна и бръкна в джоба на роклята си, откъдето извади малка кесийка.
— Вземи това със себе си.
Стори ми се леко и усетих как съдържанието му мърда.
— Какво е това?
— Пръст от гроба ми. Ако някога ти трябва допълнителна сила, за да направиш някое заклинание, посипи малко на дланта си, би трябвало да помогне.
— Добре. Благодаря.
Би било чудесно да имам допълнителен източник на сила, но единственото, което си мислех в този момент, беше „Пръст от гроб? Гадост!“.
— И, София… — започна Алис, когато тръгнах да влизам.
— Да?
Тя се приближи до мен, хвана ме за раменете и ме придърпа към себе си. В първия момент си помислих, че ще ме целуне по бузата или нещо такова, но тя прошепна:
— Бъди много внимателна. Окото те вижда, дори тук.
Сърцето ми се разтуптя и устата ми пресъхна, но преди да успея да отговоря каквото и да било, Алис потъна в мрака.
Двадесета и трета глава
— Е — попитах аз Арчър около седмица по-късно, — избра ли вече перфектния нюанс на розовото за своя смокинг?
Бяхме в час по Самоотбрана и аз все повече се въодушевявах, защото проснах Арчър на дюшека за пети пореден път. Тежкото ми дишане нямаше нищо общо с убийствения начин, по който изглеждаше в спортния си екип. Просто не можех да повярвам, че съм го съборила толкова пъти. Или той ставаше все по-слаб, или аз ставах по-добра. Е, никога няма да се бия с Американски гладиатори, но не бях чак толкова зле. А и бях прекарала цялата нощ навън.
Наведох се да му подам ръка, за да се изправи, и усетих как огърлицата ми пулсираше. Не мога да отрека, че заклинанието на Алис работеше отлично. Бях спала само два часа за последните три нощи, а се чувствах превъзходно. През първата нощ се страхувах, че г-жа Касноф ще ме привика, за да ме разпитва дали не знам нещо за приспиващо заклинание над цялото училище, но понеже това не се случи, малко се поотпуснах. Сега дори не си правех труда да заспивам, просто лягах в тъмното, развълнувана като дете в нощта на Коледа, докато не видех слабата зелена светлина през прозореца. Тогава скачах, мятах се на метлата си и се понасях към гробището.
Знаех, че това, което правя, е опасно и може би малко глупаво. Но когато се носех по небето или пък когато се научавах да правя заклинания, толкова силни, за каквито дори не съм подозирала, не се замислях изобщо.