Арчър се намръщи, докато се изправяше.
— Не, сериозно питам. Елодия каза, че костюмите ви ще са в тон. Е, какъв ще е твоят нюанс? Лъскаво розово? Пълзяща роза или може би… О! Сетих се! Руменина на девица!
Балът по случай Вси Светии беше след седмица и всички говореха само за това. Дори в часа при Байрон задачата ни беше да съчиним сонет за тоалетите, които смятаме да носим. Аз все още нямах никаква идея. Г-ца Ийст се беше заела да ни научи на заклинания, които ще ни помогнат да си направим рокли. Вчера ни даде да се упражняваме върху нещо, което изглеждаше като калъфка на възглавница, но с дупки за ръцете. Не разбирах защо просто не в някоя дреха, която и без това си е наша, но предположих, че това е поредното от многото глупави правила в „Хеката“.
Феите и зооморфите можеха да използват свои собствени дрехи, което обясняваше защо през последните два дни непрекъснато пристигаха колетчета.
А да не говорим за Джена. Предложих й да й направя рокля, но тя ме изгледа, сякаш не съм добре, и заяви, че няма и най-малък шанс да отиде на този „идиотски бал“.
Всеки ден в часовете при г-ца Ийст упражнявахме заклинанието, но въпреки усърдието си не успявах да получа задоволителен резултат. Всички рокли, които правех, излизаха твърде натруфени.
Според г-ца Ийст това било заради прекомерното ми вълнение, но аз не се хванах на това. Нямаше нищо вълнуващо в този бал за мен. Не планирах да се „отдам“ на никого.
— Я млъквай! — отвърна Арчър добродушно, като вдигаше ръце над главата си за разгрявка. — За твое сведение единствено папионката ми ще е розова и ще я нося с гордост.
Опитах се да се усмихна в отговор, за да не си проличи как съм зяпнала кожата му, която се виждаше изпод тениската му.
Както винаги, устата ми леко пресъхна и дишането ми се учести, а онова специфично усещане за тежест се настани в стомаха ми.
Не съм очаквала, че с радост ще чуя гласът на Ванди, който слага край на тренировката, но когато извика:
— Достатъчно! Това беше всичко за днес — ми идваше да я разцелувам.
Е, не съвсем буквално. Може би просто да й стисна ръката.
— Мамка му! — просъсках аз около час по-късно.
Погледнах последния си опит да направя рокля за бала. Тази поне беше лишена от обичайната натруфеност, но пък имаше жълто-зеления цвят, срещан обикновено във вътрешността на бебешките памперси.
— Е, г-це Мерсер, това е… хм, напредък, струва ми се — каза г-ца Ийст.
Устните й бяха така стиснати, че е цяло чудно как някакви думи въобще успяваха да излизат от там.
— Точно така — каза Джена окуражаващо — Ставаш все по добра.
Тя прекарваше тези часове в четене на любимите си манга комикси.
— Да, тази последната поне не се простира върху два-три чина — каза злобно Елодия.
Нейната рокля, разбира се, беше изключително красива.
Роклите на повече момичета изглеждаха като от приказките и не бяха нищо, което може да бъде видяно на обикновен абитуриентски бал.
Но роклята на Елодия беше най-красивата от всички. С висока талия, презрамки и дълга вълниста пола. Беше най-красивата от всички. С висока талия, презрамки и дълга вълниста пола. Изглеждаше като тоалет от книгите на Джейн Остин. Аз се опитах да подкача Арчър за розовото, но не можех да не призная, че точно този нюанс беше приказка. Близо до „електриково ягодово“, но беше по-бледо и светеше като перла. Елодия щеше да изглежда умопомрачително в тази рокля.
По дяволите.
Отчаяна се върнах отново към своята рокля. Сложих ръце от двете страни на дървения манекен и се концентрирах.
Красива рокля, красива рокля, нещо синьо.
Повтарях си го с максимална концентрация. Много е досадно да знам, че мога да накарам предмет с размер на стол да се появи от нищото, а не мога да направя една рокля, която да не е отвратителна. Е, все пак столът, който материализирах снощи, беше колкото за бебе, но все пак.
Усетих как някаква материя се появява под пръстите ми. Моля, помислих си аз, но все нямах смелост да отворя очи.
Тогава чух как Анна и Елодия избухнаха в смях.
Мамка му.
Отворих очи и видях крещящо синьо уродство с къса пола. В него бих изглеждала като булката на Бисквитеното чудовище.
Промърморих доста нецензурни неща под носа си, което ми навлече много гневен поглед от г-ца Ийст, но без наказание. Предполагам, че не би могло да ме упрекне, предвид как изглеждаше роклята.