— О, София, това вече наистина е изключително — извика Елодия с ръка на кръста. — Чака те блестящо бъдеще в областта на модния дизайн.
— Ха-ха — промърморих аз със саркастичен тон.
— Просто не мога да повярвам, че съм те поканила да се присъединиш към сборището ми — възкликна тя и ме прониза с ярките си зелени очи.
Очите й ставаха толкова ярки, когато се кани да нападне. Последния път бяха такива, когато нарече Джена кръвосмучещ изрод, малко след като намерих Частън.
— Вижте я, дъщеря на председателя на Съвета, а не може да направи една проста рокля! Жалка история.
— Виж, Елодия. Нямам никакво желание да се караме с теб. Остави ме на мира да работя върху роклята си, става ли?
Но тя явно още не беше приключила.
— А защо изобщо толкова се стараеш да си направиш рокля за бала? За пред кого мислиш да се контиш? За Арчър ли?
Положих всички усилия да запазя самообладание, въпреки че усетих юмруците ми се стягат. Елодия се доближи до мен и го прошепна така, че всички да го чуят:
— Да не мислиш, че не те виждам как го гледаш?
Без да отмествам поглед от дървения манекен, казах с най-спокойния глас, на който съм способна:
— Стига вече, Елодия.
— Не, много е сладурско, че си падаш по него. И под сладурско, разбира се, имам предвид безнадеждно — продължи тя.
С периферното си зрение виждах, че почти всички са преустановили работата си и ни гледат. Г-ца Ийст се правеше, че не ни забелязва, и ми стана ясно, че съм хвърлена на вълците.
Поех си дълбоко дъх и се обърнах към Елодия, която ми се хилеше победоносно.
— О, Елодия, — започнах аз с глас, сладникав като мед. — Не се тревожи за мен и Арчър. В крайна сметка, не аз планирам да правя секс с него в нощта след бала.
Класът избухна в смях, а Елодия направи нещо, което никога не съм виждала от нея. Изчерви се като рак и се оказа от опитите си да измисли реплика, с която да ме срази.
Г-ца Ийст избра този момент, за да се намеси, и изкрещя:
— Г-це Мерсер! Г-це Парис! Върнете се към работата си!
С усмивка се обърнах отново към роклята си. Но чувството на триумф беше моментално попарено от гледката на синьото недоразумение пред мен.
— Да не би магическите ти способности да са те напуснали? — попита Джена.
— Не, усещам абсолютно същите неща. Вода ме залива първоначално от краката, а после цялата.
— Какво? — извика Анна и се доближи с ръка на хълбока. — Как усещаш магията?
— Ами… като нещо, което идва от долу под мен — побързах да кажа аз.
— Магията не се усеща по този начин — заяви Анна.
Огледах се и видях, че още няколко момичета ме гледат объркано.
— Магията идва отгоре — отвърна Анна. — Усеща се като нещо, което пада върху теб. Като…
— Като сняг — довърши злобно Елодия.
Лицето ми пламтеше, но аз просто се обърнах към манекена си и казах тихо:
— Е, може би просто моята е по-различна.
Дочух шепот да се носи из стаята, но не обърнах внимание.
— Ще се справиш — каза Джена и хвърли мръснишки поглед към Анна.
— О, не се и съмнявам. Тази рокля я правя за теб.
— О, наистина ли? — възкликна тя и се усмихна широко.
— Да, но може да се наложи да я подгънем. Не искам да се влачи по пода, все пак.
Тя стисна силно ръката ми и преди да го осъзная, вече се смеехме.
Прекарах останалата част от времето в опити да произведа най-грозната рокля, което само ни забавляваше с Джена. Не можах да преброя колко пъти г-ца Ийст ни заплаши, че ще ни изхвърли от клас, а Елодия въртеше очи толкова често, че Джена в един момент я попита дали не получава пристъп.
Това ни накара да избухнем в толкова силен смях, че г-ца Ийст се видя принудена най-после да ни изгони и да ни даде за наказание есе от седем страници на тема „История на заклинанията за преобразуване на облекло“.
Не ми пукаше. Бих написала и сто страници есе, за да чуя отново смеха на Джена.
— Не знам какво се промени — казах на Алис по-късно през нощта, докато се разхождахме в гората да берем мента за някакво заклинание, което можело да забавя времето. — Беше все намръщена, а изведнъж отново сме приятелки. — Алис не отвърна нищо, така че просто въздъхнах. — Не е ли прекрасно?
— Предполагам.