— Предполагаш? — попитах аз, имитирайки специфичния й акцент.
Тя някак си се стегна и ме погледна настойчиво.
— Просто не одобрявам да се движиш с някакъв вампир. Това е под достойнството ти.
— Под достойнството ми? О, я стига — засмях се аз.
Алис въздъхна и откъсна още няколко билки, а после ги прибра в малка кожена кесийка.
— Твоите приятелки са си твоя работа, София. Ще се постарая да се съобразявам с това. А сега ми разкажи за това парти, на което ще ходите.
Наведох се, за да откъсна още едно стръкче мента.
— Всъщност е бал. По случай Вси Светии. Ще бъде нещо изключително. Особено като се има предвид как не мога да си направя рокля, която да не е адски грозна. О, и да не забравяме, че ще трябва да гледам как най-красивата дама, която ненавиждам, съблазнява момчето, което харесвам. Ще е интересно.
— Елодия ли?
Кимнах.
Алис се намръщи.
— Не ме е грижа за това момиче. Тя се държа достатъчно презрително с теб. Без съмнение, защото силата ти е безкрайно по-голяма от нейната. Има само две неща, които са ми по-отвратителни от немощни вещици.
— Не, кажи ми какво наистина мислиш.
Алис примигна насреща ми.
— Току-що го направих.
— Забрави. Безкрайно нечестно е, че тя е толкова жалка, а роклята й се е получила изумително красива. Ще изглежда умопомрачително.
И ще прави секс с Арчър, след това, помислих си наум.
Забравих, че Алис можеше да чете мислите ми.
— О, Арчър ли е момчето, за което мечтаеш?
Нямаше никакъв смисъл да отричам, че „мечтаех“ за него. Просто кимнах.
— Хм, а защо не му направиш някое любовно заклинание? Те са сравнително прости — предложи Алис.
— Защото… Виж, може това да звучи глупаво, но аз наистина го харесвам и не искам той да ме обича само заради магия.
Очаквах Алис да спори с мен, но тя просто вдигна рамене.
— Привличането също е вид магия, предполагам.
— Е, да, но най-вероятно няма никакъв шанс той да бъде привлечен от мен. Мислех си, че може би на бала… Но аз дори не мога да си направя свястна рокля.
Обърнах се към Алис.
— Защо става така, че тук правя мегаяки магии, а като отида в училище, всичко се получава нескопосано?
— Може би ти липсва самоувереност — предположи тя. — Когато си там, се чувстваш неуверена в себе си и това се отразява на качеството на заклинанията ти.
— Може би.
Известно време продължихме да събираме листа мълчаливо.
— Значи казваш, че роклята на Елодия е много хубава?
— Перфектна е.
Алис се усмихна и в светлината на кълбото забелязах как зъбите й проблеснаха.
— А искаш ли да промениш това?
Двадесета и четвърта глава
В деня на бала часовете бяха отменени и тъй като се случи един от ясните октомврийски дни, почти всички го прекараха навън. Всички без мен. Е, добре де, без мен и Джена. Дори и с кръвен камък, тя пак не беше от най-големите почитатели на излизането. Беше се свила на кълбо в леглото си и четеше поредната манга.
Аз седях на леглото си и гледах глупавия дървен манекен, който все още носеше калъфката. Прекарах цялата сутрин в опити да го превърна в нещо поне частично приемливо и не бях постигнала абсолютно никакъв успех. Не можех да си го обясня. Знаех, че не съм най-добрата вещица на света, но едно просто заклинание за трансформация не би трябвало да е толкова трудно. Можех да направя поне една къса, черна рокля. Но дори тя се получи твърде безформена и крива в подгъва.
Въздъхнах, а Джена възкликна:
— Ох, Софи. Явно съм твърде апатична, но какъв ти е проблемът?
— Тази скапана рокля! — извиках аз и посочих с пръст към обекта на раздразнението ми. — Нищо не се получава.
— Ами тогава нищо не прави — сви рамене тя.
Погледнах я изумено, Джена не смяташе да ходи на бала, затова и не разбираше колко отчаяно исках да отида. И аз самата не осъзнавах, но като че ли имаше нещо общо с Арчър в смокинг.
Не исках да казвам на Джена какво си мисля.
— Не е заради бала, а заради принципа на нещата. Би трябвало да съм в състояние да направя това заклинание. Не може да е толкова трудно.
— Може някой да е направил магия на манекена ти — пошегува се тя и се върна към мангата си.
Ръката ми се плъзна в джоба и напипа кесийката, която Алис ми даде. Когато тя ми предложи да направя заклинание върху роклята на Елодия, аз казах, че няма начин.