Заварих Джена в същата поза, в която я оставих.
— Какво направи?
Доближих се до леглото си и извадих от там кесийката с пръст от гроб от Алис.
— Да кажем просто, че изравних резултата, така че играта да бъде отново честна.
Джена отвори уста, но после веднага я затвори, защото гледаше с интерес как посипвам дланите си с пръст. Сигурно си е помислила, че съм пълно куку.
Доближих се до манекена, затворих очи и го докоснах с ръце, без да си мисля за нещо конкретно.
— Рокля — беше единственото, което казах.
Както обикновено, усетих роклята да се материализира, но този път беше различно. Някаква топлина докосна ръцете ми и сякаш през мен мина ток.
Чух Джена да ахва, а когато отстъпих назад и отворих очи, аз също ахнах.
Роклята беше не просто красива, беше зашеметяваща.
Направена бе от пауново син сатен, по който проблясваха зелени светлинки. Горната част изглеждаше като корсет без презрамки. Обърнах манекена и видях, че корсетът беше завързан отзад с красива, зелена лента.
Полата беше вталена и най-впечатляващото от нея бяха истинските паунови пера, започващи точно от корсета и разширяващи се надолу, като триъгълник.
— О! — възкликна Джена. — Ето това вече е рокля, Софи, ще бъдеш изключителна.
Права е, помислих си зашеметена. Наистина ще бъда изключителна.
— А какво беше това, което си сложи на ръцете? — попита тя малко стреснато.
Не бях готова да й кажа за Алис, а и не мислех, че ще приеме отговора „пръст от гроб“ добре, така че просто вдигнах рамене.
— Магическа пудра.
Джена ме погледна скептично, но преди да зададе допълнителните въпроси, аз се усмихнах широко и предложих:
— Мога и за теб да направя една.
Тя се засмя сепнато.
— Искаш да ми направиш рокля?
Кимнах.
— Защо не? Ще бъде забавно, а и ще можеш да дойдеш с мен на бала.
— Не съм сигурна, Софи — опита се да протестира тя вяло, но аз вече бях готова и извадих от гардероба една от нощниците й. Притиснах все още изцапаните си ръце към нея и си помислих просто: „Джена“.
Всичките й опити да протестира секнаха моментално, щом видя роклята. Яркорозова, с тънки презрамки и блещукащ колан, който може би беше направен от истински диаманти. Роклята беше идеална за нея и тя заподскача радостно из стаята.
— Не знам що за „магическа пудра“ е това, но не ме и интересува — каза тя през смях. — Това е най-красивата рокля, която съм виждала.
Прекарахме остатъка от вечерта да правим обувките си, докато и двете се сдобихме с идеалните. През това време вече се свечери, и двете бяхме облечени, и изглеждахме много секси.
Джена беше хванала светлорусата си коса нагоре, а розовият кичур от бретона й падаше върху едното око. Моята коса трудно се поддаваше на обработка, затова дадох на Джена да ми направи нисък кок, а няколко къдрици падаха от двете страни на лицето ми.
Слязохме по стълбите, смеейки се, хванати под ръка. Имаше доста хора във фоайето на първия етаж, от където се отиваше до балната зала. Непрекъснато се оглеждах за Арчър и Елодия, като се надявах да разбера какъв цвят е станала роклята й. Но не ги видях.
Бях много впечатлена от своята рокля и тази на Джена, преди да слезем долу. Тук видях, че далеч не бяхме единствените поразителни на бала. Докато се оглеждах, в мен се блъсна висока, руса фея, чиято рокля проблясваше в ледено зелено, а малко по-нататък срещнах зооморф с рокля от чисто бяла пухкава кожа.
Момчетата бяха доста по-сдържани. Повечето бяха просто в смокинг, макар да имаше няколко по-смели с дълги палта и бричове.
Тъкмо щяхме да влизаме в балната зала, когато усетих нещо топло да докосва гърба ми. Помислих си, че някой се бута в мен, бързайки да влезе в залата, докато не се чух да се прошепва:
— Знаех си, че си ти.
Двадесета и пета глава
Опитах се да се завъртя, но е малко трудно, когато си затиснат от тълпа и носиш голяма рокля.
Единственото, което постигнах, беше, че сръгах Джена с лакът без да искам, но в крайна сметка успях да се завъртя и да видя Арчър.
И двамата в един глас възкликнахме:
— Охо!
Изведнъж се изчервих. О, Боже! Току-що погледнах Арчър и възкликнах „Охо!“.
Но… я чакай малко. Не направи ли и той абсолютно същото?