Останахме така известно време, вгледани един в друг. Той определено заслужаваше възклицанието ми. Това беше момчето, което може да изглежда добре дори в училищна униформа. А начинът, по който изглеждаше в официално облекло, беше направо престъпен. Явно ме беше излъгал за розовата папионка. Не само, че не беше розова, а въобще нямаше папионка. Целият му тоалет беше черен. Но най-хубавото в цялата история не бе начинът, по който изглеждаше, а начинът, по който гледаше мен.
Преборих се с желанието си да наместя дълбокото си деколте и просто се усмихнах.
— Благодаря. Аз просто… я скалъпих набързо.
Той кимна, но все още беше впечатлен, а аз можех единствено да се хиля самодоволно насреща му.
Изведнъж си спомних какво ми беше прошепнал.
— Какво искаше да кажеш с това, че съм аз?
Той поклати глава, сякаш се опитваше да си спомни.
— А, вярно. Елодия.
Сърцето ми заби лудо и усетих как пребледнявам.
— Видях те в гръб и казах, че сигурно си ти. Елодия твърдеше, че няма начин да си ти.
— О! — възкликнах аз и едва тогава забелязах Елодия зад него. Тя ме гледаше втренчено, а аз изненада забелязах, че роклята й изглеждаше перфектно.
Костицата щяла да знае какво да направи. Дрън-дрън. Но въпреки това изпитах облекчение. Ядът ми си беше отишъл в момента, в който сътворих убийствената си рокля. Помислих си, че това е много по-голямо отмъщение, отколкото да повреждам нейната.
— Как въобще успя да направиш това? — попита ме Елодия.
Тя се стараеше да звучи любезно, но очите й светеха от гняв.
Просто се усмихнах и вдигнах рамене.
— Много странно. Всъщност се оказа, че манекенът ми е бил омагьосан.
Очите й се разшириха, но после отмести поглед.
— Странно — смънка тя.
— Да, така е. За щастие успях да неутрализирам заклинанието и… тадам…
Направих един пирует и бях възнаградена от намръщеното изражение на Елодия.
— Не мислиш ли, че е малко… крещящо? — попита тя.
Преди да я срежа с отговора си, Арчър се обърна към нея.
— О, хайде, Ел. Тя изглежда прекрасно и ти го знаеш.
Това беше. Повече не можех да сдържам глуповатата си усмивка. Арчър ми намигна и двамата с Елодия ни подминаха и влязоха в залата.
Обърнах се към Джена, която се засмя и завъртя очи.
И двете се смеехме с глас, когато влязохме в балната зала. Не знам какво съм очаквала да видя, но бях много впечатлена. Нямаше никакви хартиени гирлянди или балони. Вместо това залата светеше с малки сфери, подобни на тази, с която Алис осветяваше пътя ни през гората през нощта. Всяка сфера стоеше върху виолетово цвете, което плуваше във въздуха, сякаш носено от нежен ветрец. Свещниците не бяха запалени, но кристалите им бяха оцветени във виолетово по случай празника. Огледалата бяха открити. Помислих си, че това може да е неприятно за Джена, но когато се огледахме, а се показа само моето отражение, тя просто каза:
— Виж, в Огледалния свят нямаш партньорка за бала.
После и двете избухнахме в смях.
Подът също беше пребоядисан за случая и сега беше черен.
— Това е… невероятно.
— Така е — съгласи се Джена и стисна ръката ми. — Много ти благодаря, че ме убеди да дойда.
Известно време останахме така, гледайки как другите танцуват. Спомних си бала, на който бях с Райън, където всички танцуваха, сякаш са излезли от клип на рап песен. Тук беше толкова различно, че просто нямаше накъде. Всички танцуваха валс, което леко ме притесни. Никой не ме беше предупредил, че уроците по бални танци са препоръчителни при влизане в „Хеката“. Феите се бяха скупчили в единия край на залата, където танцуваха някакви сложни танци, подобни на тези от английския кралски двор през Ренесанса.
Забелязах Арчър и Елодия, изглеждаха много красиви заедно. Арчър беше висок и елегантен, а Елодия беше като богиня. Косата й блещукаше, а роклята й се носеше плавно от движението на танца.
После се загледах в лицата им и ми направи впечатление, че се караха. Арчър се мръщеше и гледаше някъде над главата й, а Елодия нареждаше нещо ядосано. Каквото и да беше казала, Арчър отстъпи няколко крачи назад и вдигна ръце пред себе си. Елодия се обърна към г-жа Касноф и двете напуснаха залата, а Анна и Арчър тръгнаха след тях.
Арчър се върна след около двайсетина минути, изглеждаше объркан и ядосан. Насочих се към него и буквално усещах очите на Джена, залепени за гърба ми.