Выбрать главу

— Какво беше всичко това? — го попитах аз.

Той все още гледаше към вратата.

— Не знам. Всичко беше наред и изведнъж Елодия започна да повтаря, че роклята й стяга, сякаш е започнала да се свива от само себе си. В един момент й стана трудно да диша. Г-жа Касноф смята, че роклята е била омагьосана.

За щастие той все още гледаше към вратата и не забеляза как подскочих.

Костицата сама ще знае какво да направи.

Дали Алис е знаела какво ще стане, или аз нещо съм объркала? Може на магията в нея да й е изтекъл срокът, защото не я използвах веднага, а чак след седмица.

Или тя е знаела и нарочно е искала да нарани Елодия?

Но защо Алис би искала такова нещо? Ясно, че не я харесва особено, но това е малко прекалено. Не, сигурно аз съм объркала нещо, както направих и с любовната магия на Кевин.

— Хей, какво има? — попита Арчър.

— Ни… нищо, добре съм — усмихнах се аз. — Просто… толкова е странно всичко това с Елодия.

— Да — съгласи се той и погледна пак към вратата.

— Ядосана ли ти е? — рискувах да попитам аз.

Той прокара ръка през косата си и въздъхна.

— Предполагам. Каза, че трябва да съм доволен, защото сега ще мога да прекарам вечерта с тази, с която наистина съм искал. — Той ме погледна настойчиво в очите. — Предполагам, е имала предвид теб.

Имаше доста хора около нас, но изведнъж се почувствах така, все едно сме сами в целия свят. И, заклевам се, сякаш нещо се раздвижи между нас. Пламна някаква искра, която до преди малко не съществуваше.

Той отново погледна към вратата, а после ми се усмихна.

— Искаш ли да танцуваме?

— Може — отвърнах аз с възможно най-спокойния си тон, но сърцето ми биеше така силно, че се опасявах да не стане очевидно как подскача в гърдите ми. И без това по-голяма част от тях беше на показ с тази рокля.

Той ме заведе на дансинга, сложи ръка на кръста ми, а с другата хвана моята. Бях уплашена до смърт, че може да настъпя роклята си или Арчър, но за щастие танцът течеше гладко.

— Как се научи да танцуваш толкова добре? — попитах аз.

— Преди няколко години Касноф реши да ни проведе обучение по официални танци. Присъствието беше задължително — усмихна се той.

— Бих се възползвала да взема няколко урока.

— Не, много добре се справяш. Просто се води по мен.

Никога не съм получавала по-добри указания.

Нямаше оркестър или уредба, просто музика, която се носеше покрай нас. Бях подпряла ръката си на рамото му и така се носехме из залата. Стигнахме близо до мястото, където оставих Джена. Огледах се за нея, но не я видях. Запитах се дали не се е прибрала в стаята и се почувствах малко виновна. Но тогава Арчър ме хвана по-здраво през кръста и Джена напълно изчезна от мислите ми.

Забелязах, че ме гледа с изражение, което не бях виждала досега на лицето му. Е, поне не е било насочено към мен.

— Елодия беше права — прошепна той.

— За кое? — попитах аз и не можах да позная гласа си. Беше нисък и задъхан.

— За това, че искам да прекарам вечерта с теб.

Почувствах се така, сякаш в мен избухна заря. От широката усмивка, която се изписа на лицето ми, направо ме заболя устата и за пръв път не се притеснявах, че той ще ме види.

Вече не го харесвах. От този момент нататък бях влюбена в него.

Той наклони глава към мен и сърцето ми почти спря.

— Софи…

Но преди да успее да довърши, залата беше пронизана от писък.

Музиката внезапно спря. Почти всички се обърнаха към вратата и видяха Елодия да тича към залата, зелената й копринена роба се развяваше около бледите й крака, а на лицето й беше изписан ужас.

— Анна! — изкрещя тя. — Всичко се случва отново! Аз… О, Боже, мисля, че е мъртва.

Двадесета и шеста глава

Слава Богу, Анна беше жива. Бяха я намерили просната на пода в коридора, точно пред стаята й. Елодия каза, че я помолила да й донесе чай от кухнята. Понеже много се забавила, Елодия се притеснила и излязла да я търси. Още като излязла, я намерила по лице пред вратата, в локва от собствената си кръв. Точно като Холи и Частън, Анна имала две дупки на врата си, но китките й не били порязани.

Кал е стигнал до нея навреме и когато е пристигнала г-жа Касноф, я намерила вече в ръцете му.

Точно както и Частън, тя също не можеше да каже кой го е направил.