Джена се беше върнала в стаята и сякаш нямаше никаква представа за случилото се с Анна.
А е била съвсем наблизо.
Някъде към полунощ г-жа Касноф дойде в стаята ни и я извика. Повече не се върнаха.
Стоях будна в леглото си, все още с роклята. За щастие с Алис се бяхме разбрали да не се срещаме тази нощ, така че нямаше защо да се притеснявам от приспиващото й заклинание.
Някъде към три най-после съм заспала. Прекарах нощта, като се прехвърлях от един кошмар в друг. Видях Джена, устата й беше цялата в кръв, а Анна беше в краката й. Видях Арчър и Елодия да танцуват, само че Елодия беше пребледняла, с посинели устни и изцъклени очи, защото роклята й се стягаше около нея като змия. А най-странната от всички беше сцената с Алис на гробището, вкопчена в металната ограда, а зад нея трима мъже със сребърни ножове.
Събудих се, когато първите слънчеви лъчи се плъзнаха по пода на стаята.
Чувствах се объркана, устата ми беше пресъхнала и изтръпнала. Чуваше се звук от биене на звънец. В началото си помислих, че просто главата ми бучи. После осъзнах, че това е звънецът, който обикновено бие за начало и край на часовете. Защо биеше толкова рано сутрин?
Споменът за изминалата вечер внезапно нахлу в ума ми. Погледнах към леглото на Джена и видях, че е празно.
Скочих и отидох да надникна през вратата. Няколко момичета вече бяха облечени и бързаха към стълбището. Разпознах Навзикая и я попитах какво става.
— Събрание — отвърна тя. — По-добре се обличай.
Затворих вратата и се съблякох.
Подобрих всичките си рекорди по бързо приготвяне и реших да оставя косата си с прическата от снощи. Сега беше доста по-разпусната, а и половината се беше измъкнала от кока, но прецених, че на никой няма да му направи впечатление.
Събрахме се в балната зала, която този път беше придобила обичайния си вид с разнородните маси. Седнах на една от тях в ъгъла и забелязах на тавана самотна светеща сфера, която сякаш не можеше да намери изход от залата и се блъскаше в ъглите.
Всички учители се бяха подредили на подиума отпред, с изключение на Байрон. Г-жа Касноф изглеждаше уморена и състарена. Направи ми впечатление, че косата й не беше стегната на обичайния кок, а хваната на опашка.
Арчър и Елодия стояха малко по-напред от мен. Тя беше бледа и по бузите й се стичаха сълзи. Арчър я беше прегърнал с една ръка и шепнеше нещо на ухото й.
Наведох очи, а ръцете ми се стиснаха в юмруци.
След случките с Анна и Джена просто бях забравила за Арчър, но сега преживяването от снощи изплува в съзнанието ми и се блъсна в сърцето ми.
За щастие г-жа Касноф призова всички да запазят тишина и трябваше да отклоня поглед от Арчър.
— Ученици — започна тя. — Както вече знаете, снощи имаше още едно нападение. Г-ца Гилрой ще се оправи, но понеже това е трети такъв случай за по-малко от година, ние трябва да вземем някои по-драстични мерки за сигурност. Сигурна съм, че вече сте забелязали отсъствието на Лорд Байрон, както и на г-ца Талбът. Докато Съветът не открие причината за тези нападения, вампирите няма да бъдат допускани в „Хеката“.
Залата избухна в аплодисменти, а сърцето ми се сви. Замислих се за Джена — колко беше щастлива снощи в розовата си рокля, и няколко сълзи се стекоха по бузите ми. Къде ли са я отвели?
Г-жа Касноф каза още няколко неща, свързани с нашата предпазливост, но аз не я слушах. Вярно е, че Джена се беше върнала в стаята, когато се е случило нападението, но аз съм я виждала как изглежда, когато е пила кръв. Почти замаяна, сякаш е взела дрога. Снощи, докато г-жа Касноф дойде да я отведе, изглеждаше просто уплашена.
Не бях разбрала, че събранието е приключило, докато няколко души не ме настъпиха, опитвайки се да станат от местата си.
— Софи, Елодия, изчакайте за момент — каза г-жа Касноф.
Обърнах се и видях, че Елодия изглеждаше също толкова объркана, колкото и аз.
— Искам да дойдете с мен до кабинета ми — обясни тя.
Арчър стисна ръката на Елодия окуражително и си тръгна. Погледите ни се срещнаха, когато се разминахме.
Той ми се усмихна и аз се опитах да се усмихна в отговор. Каквото и да се е случило между мен и Арчър снощи, то е било само мимолетно и е много по-лесно просто да се престорим, че не е станало. Той определено още беше с Елодия и не можех да го виня. Тя не само беше убийствено красива, но и след всичко, което й се случи, само мерзавец би могъл да я изостави.