С Елодия тръгнахме към кабинета на г-жа Касноф, а раменете ни се допираха до стените на тесния коридор.
— Наистина съжалявам — започнах аз, но Елодия ме стрелна с леден поглед.
— За какво? Че милата ти приятелка едва не уби още една от приятелките ми? Или че ти самата едва не уби мен снощи със собствена ми рокля?
Бях прекалено уморена, за да дам шанс на уменията си да лъжа.
— Магията не трябваше да те нарани. Трябваше просто да промени цвета на роклята ти.
Елодия не каза нищо и забелязах, че ме гледа преценяващо.
— Това е много силна магия — каза тя. — И макар да не ми харесва идеята да бъда удушена от дрехата си, ще ми бъде интересно да я науча.
— Ще ти я кажа, ако ми кажеш ти как успя да омагьосаш манекена ми.
Преди Елодия да успее да отговори, г-жа Касноф ни покани в кабинета си.
— Заповядайте, дами.
Седнахме на едни малки столчета, а г-жа Касноф се настани зад бюрото си.
— Сигурна съм, че и двете знаете защо ви поканих — каза тя с въздишка.
Ако ставаше дума за някой друг, бих казала, че се е пльоснала на стола си, но г-жа Касноф беше прекалено официална, за да се пльосне. При нея беше по-скоро като грациозно стоварване.
— Направило ли ви е впечатление, че всички тези атаки са насочени само към членове на вашето сборище момичета?
— О, но аз не съм член на тяхното сборище — възразих аз.
Сега беше ред на г-жа Касноф да гледа озадачено. Тя хвърли въпросителен поглед към Елодия, която изглеждаше засрамена.
— Присъединили сте София без нейно знание? — попита г-жа Касноф.
— Какво? — извиках аз. — Как изобщо е възможно това?
Елодия въздъхна.
— Виж, нямахме друг избор — започна тя, все още свела поглед надолу.
Беше странно да гледам Елодия толкова смирена. Обикновено би завъртяла очи ядосано и би казала нещо остро и грубо.
Но сега изглеждаше потънала в искрено разкаяние.
— Нуждаехме се от нея — каза тя с умоляващ тон. — Тя нямаше да се присъедини към нас доброволно, така че направихме ритуала без нея.
— А какво използвахте вместо кръвта й?
— Промъкнах се в нейната стая и взех няколко косъма от четката й, но не сме си и помисляли, че наистина ще се получи. Когато хвърлихме космите в огъня, се появи само малко пушек. Не би трябвало да стане така.
— О, Боже! — извиках аз. — Просто не бива да правите такива неща! Не мога да повярвам колко зле се почувствах самата аз, като сложих онази костица в роклята ти!
Г-жа Касноф погледна отново към мен.
— Какво си направила? — попита тя с леден тон.
Тук Елодия видя своя шанс.
— Точно така! Тя е тази, която почти не ме уби снощи, слагайки омагьосана кост в роклята ми.
— Само защото ти омагьоса моята рокля преди това — изкрещях в отговор.
— Само защото ти се опитваше да откраднеш приятеля ми.
Това беше достатъчно за г-жа Касноф.
— Момичета! — извика тя, тропайки по бюрото си. — Времето да се карате за рокли и момчета приключи. Две от посестримите ви са сериозно пострадали, а една е мъртва.
— Но… нали вече всичко е наред? — каза Елодия тихо. — Вие отпратихте вампирите.
Г-жа Касноф потърка челото си с ръка.
— Не можем да сме сигурни, че Джена или Байрон са отговорни за нападенията. И двамата се кълнат в невинността си, а и снощи никой от тях не показа признаци да е пил кръв.
Замислих се за картинката в онзи учебник, на която членовете на Окото източваха кръв, а Алис ми каза, че те ме виждат, дори тук.
— Г-жо Касноф, — рискувах аз. — Мислите ли… мислите ли, че е възможно членове на Окото да са се промъкнали в училището?
— Как изобщо ти хрумна? — попита Елодия, но г-жа Касноф вдигна ръка.
— Видях нещо подобно в една книга. Те убиваха вещица с източване на кръвта й. Тя имаше същите такива дупки на врата, каквито имаха Холи, Четън и Анна. Зачудих се дали е възможно…
— Аз също съм виждала тези илюстрации, София — прекъсна ме г-жа Касноф. — Но няма никакъв начин за членовете на Окото да проникнат в Замъка. Има твърде много предпазни заклинания. А дори да успеят да ги прескочат, какво биха направили? Ще се крият на този малък остров с месеци, опитвайки се да проникнат в училището? — Тя поклати глава. — Не звучи много логично.
— Освен ако не са били вече в училището — казах аз.