Не казах нищо в знак на съгласие, но тя се държеше така, все едно съм казала.
— А сега вече ми се струва, че закъсняваш за работата си в мазето, така че ти препоръчвам да побързаш, преди г-жа Вандерлиден да е тръгнала да те търси.
През насълзени очи видях как сяда обратно на мястото си и отваря папката. Бях бясна заради упорития й отказ да признае, че е възможно да има нещо в „Хеката“, за което тя не знае. Също така чувствах и много силна тъга. Няма значение какво съм открила или над какви теории съм разсъждавала. Най-простото обяснение, че всичко е дело на Джена, е и най-удобното, така че всички вярваха в него. Всичко друго би значело, че грешат или, което е по-лошо, че не са всесилни.
Докато стигнах мазето, сълзите ми бяха пресъхнали. Замести ги тъпа болка зад очите. Заварих Ванди да ме чака на вратата. Очаквах да ми отхапе главата, дори и буквално, но може би е забелязала нещо по изражението ми, защото каза само:
— Закъсняваш.
А после ме побутна леко по стълбите.
След като заключи зад гърба ми, Арчър вдигна поглед от лавиците.
— А, ето те и теб. Ванди беше ли пуснала назгулите по петите ти?
— Не.
Грабнах папката и се насочих към най-близката лавица.
— И какво? Няма да ми отговориш нищо заядливо? Няма ли да се върне обичайната Софи Мерсер?
— Не съм в най-заядливата си форма точно сега, Крос — казах аз и заобиколих рафтовете, без реално да виждам какво има на тях.
— Хм — каза той нежно. — Какво ти е?
— Какво ли може да ми е, я да видя? Единствената приятелка, която имах тук, вече я няма и може би никога няма да се върне. Всички са убедени, че тя е чудовище, и не са склонни да слушат каквито и да било други идеи.
— Какви други идеи? — попита той. — Софи, тя е вампир. А те правят точно такива неща.
— Значи и ти вярваш в това?
Той хвърли папката.
— Да, вярвам. Знам, че ти е приятелка и всичко това е ужасно, но не беше единственият приятел, който имаш тук.
Толкова бях ядосана, че направо треперех.
— Да не би да кажеш, че и ти си ми приятел, Крос? Защото мога да се закълна, че едва сме разговаряли слез случката на бала.
Той отмести поглед и видях как се стегнаха мускулите на челюстта му.
— Държиш се много странно оттогава.
— Аз? — възкликна той и ме погледна възмутено. — Ти си тази, която дори не ме поглежда. И извинявай, ако съм твърде подозрителен, но откакто с Елодия се сближихте, тя се отдръпна от мен.
Поклатих глава объркана, докато не ми просветна какво намеква.
— Според теб съм издрънкала на Елодия това, което ми каза? Че си искал да прекараш бала с мен… Мислиш, че съм го направила, за да те разкара и да останеш само за мен? — Той не отговори нищо и го побутнах леко. — Стига си се превземал — почти изръмжах аз.
Опитах се да мина покрай него, но той хвана ръката ми и ме дръпна към себе си толкова рязко, че едва не се блъснахме.
За няколко секунди останахме така, вгледани един в друг и задъхани. Видях как очите му потъмняват, точно като на Джена, когато видя капките кръв по ръката ми. Но това беше друг вид глад. Такъв, какъвто и аз познавах.
Не му мислих много. Просто се доближих към него и притиснах устните си към неговите.
Той отвърна на целувката ми и изръмжа, ръцете му ме обгърнаха и ме стиснаха толкова силно, че ми беше трудно да дишам. Не че ме интересуваше. Сега мислех само за него, за устните му върху моите, за тялото му, притиснато към моето.
Целувала съм се няколко пъти преди това, но изобщо не беше същото. Бях наелектризирана от глава до пети и в ума ми изплува споменът за думите на Алис, че привличането е магия само по себе си. Беше напълно права.
Разделихме се за миг, за да си поемем дъх. Запитах се дали изглеждам така замаяна като него, но след това той ме целуна отново и се спънахме в лавиците. Нещо падна и се разби на земята. Чух звука от стъкло под обувките на Арчър, който ме притисна към стената.
Някои по-чувствителни части от мен се възпротивиха на идеята първият ми път да се случи в мазе, но щом ръцете му се плъзнаха под блузата ми, започнах да смятам, че мазето е място, не по-лошо от всяко друго.
Не усещах ръцете си, сякаш бяха чужди. Започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. Исках да докосна кожата му точно така, както той докосваше моята. Сигурно се е чувствал по същия начин, понеже се отдръпна леко назад, за да ме улесни. Започна да ме целува и слизаше все по-надолу, а аз отметнах глава назад и я подпрях на стената.