Плъзнах ръце под ризата му, устните му бяха на врата ми и усещането беше толкова невероятно, че ми отне известно време да осъзная, че лявата ми ръка, с която докосвах гърдите точно над сърцето му, гори. Вдигнах с усилие глава, за да видя какво става.
И тогава вълната от страст, която замъгляваше ума ми, отстъпи място на безмълвен шок. През пръстите си виждах, че на гърдите му имаше татуировка — черно око със златен ирис.
Двадесета и девета глава
В началото отказвах да повярвам на това, което виждах. Тогава Арчър забеляза как съм се вцепенила, отдръпна се и погледна надолу.
Когато отново вдигна очи към мен, беше пребледнял и на лицето му бе изписана паника. Тогава осъзнах, че видението с татуировката е било истинско. Това беше знакът на Окото на Бога. Арчър беше един от тях. Казах си тези думи наум, но като че ли не успях да ги обмисля. Знаех, че съм в опасност, че трябва да извикам или да побягна, или нещо друго, но не можех да помръдна.
— Софи… — каза Арчър.
Сякаш името ми беше нещо като код, който разруши вцепенението ми. Бутнах го с всичка сила. За щастие той изобщо не очакваше, иначе никога нямаше да успея да го съборя. Той се удари в един рафт и цялото му съдържание се разсипа по пода. Някаква жълтеникава течност се разля от един счупен буркан. Аз хукнах да бягам, но Арчър вече се беше окопитил и ме хвана за ръката. Мисля, че още веднъж каза името ми, но не съм сигурна. Извъртях се внезапно и отново успях да го разбалансирам. Той се подхлъзна върху жълтеникавата течност и аз забих лакът в гърдите му с всичка сила. Той се приведе напред, сякаш не му достигаше въздух, и аз използвах момента да забия пета в лицето му.
Умение номер три, ако не се лъжа.
Точно като на тренировките.
Арчър стисна устата си с ръка и алена кръв се запроцежда през пръстите му. Почувствах как нелепата нужда да се изхиля се надига в мен.
Допреди малко целувах тези устни, а сега кървяха заради мен. Той протегна ръка да ме хване, но беше бавен и успях да се измъкна.
Колко пъти сме се били по време на тренировките? Все едно сме се подготвяли за този момент. Помня как Арчър се смееше на неумелите ми опити да блокирам ударите му и се шегуваше, че няма да е никак трудно да ме убие.
Отново се отскубнах от хватката му и хукнах към стълбите. Единственото, за което можех да мисля, беше, че Арчър ме целуна, че той е убил Холи и нападнал Частън и Анна. Не се обръщах назад, но ми се стори, че усетих пръстите му да се домогват до глезена ми. Тичах към вратата, понеже просто бях забравила, че е заключена. О, Боже мой! Беше заключена.
Започнах да блъскам по вратата и да крещя.
— Ванди! Г-жо Касноф! Помощ!
Блъсках с всички сили и в един момент се обърнах, за да погледна Арчър. Той дърпаше крачола на панталона си. Отне ми известно време, за да осъзная, че вади нещо, завързано за крака му.
Нож. Сребърен нож, като този, с който са изтръгнали сърцето на Алис.
Писъкът ми беше немощен и скован от страх, сякаш гледах кошмар.
Но Арчър не се доближи до мен. Затича се към малкия прозорец в дъното на помещението и прониза с ножа древната ключалка.
Чувах гласове от другата страна на вратата, стъпки и дрънкане на ключове.
Когато ключалката щракна, Арчър вече се измъкваше през прозореца. Хвърлих му последен поглед, но не можех да разчета изражението му.
Той изскочи през прозореца точно в момента, когато Ванди отвори вратата, а аз се строполих върху нея.
Стоях на канапето в кабинета на г-жа Касноф с чаша горещ чай в ръце. По миризмата му усещах, че не е само чай, но още не го бях опитала. Не можех да спра да тракам със зъби, за да мога да отпия, въпреки че г-жа Касноф ме наметна с одеяло. Не бях сигурна дали изобщо някога ще спра да треперя.
Тя седна до мен и погали косата ми. Беше странен майчински жест и се почувствах по-скоро неудобно, отколкото спокойна. Ванди стоеше до вратата и току потриваше челото си с ръка. Отдавна никой не беше казвал и дума.
Изведнъж г-жа Касноф ме попита отново:
— Сигурна ли си, че това беше знака на Окото?
Вече не знам за кой път ме питаше, но аз просто кимнах и се опитах да поднеса чашата с чай към устните си.