Тя въздъхна така, сякаш беше на сто години.
— Но как? — възкликна тя за пореден път. — Как е възможно някой от нашите да е член на Окото?
Затворих очи и най-после отпих. Оказах се права, чаят беше подсилен с някакъв алкохол. Заля ме гореща вълна, но не ми помогна да спра да треперя.
Как, замислих се и аз. Как?
Чудих се, дали не се е присъединил към тях, когато е напуснал училището за известно време миналата година. Но това беше логичен въпрос, а умът ми се затрудняваше да разсъждава логично точно сега.
Арчър беше член на Окото! Арчър се опита да ме убие!
Не можех да спра да си повтарям това наум. Запитах се дали не се беше сприятелил с мен нарочно, за да се опита да ме убие.
А защо ли е започнал да ходи с Елодия?
Сложих ръка на сърцето си и г-жа Касноф веднага ме попита дали ме е наранил.
— Не — отвърнах аз.
— Явно си вкарала няколко добри удара — каза Ванди и кимна към дясната ми ръка, която придобиваше виолетови оттенъци и се подуваше в резултат от сблъсъка си с Арчър.
— Да, благодаря за висококачествената подготовка. Много съм ви задължена — казах аз с равен тон.
— Аз просто не разбирам — започна г-жа Касноф. — Трябваше някак да забележим. Трябваше да го усетим. Или поне някой трябваше да е забелязал татуировката.
Поклатих глава.
— Тя беше скрита. Появи се само защото… — заради защитното заклинание, което Алис ни направи. Но аз все още не исках да казвам за нея. — Защото си направих защитно заклинание — излъгах аз. Както винаги, не се справях много добре с лъжите, но те бяха прекалено разтърсени от случилото се, за да забележат. — Когато го докоснах, знакът се появи.
Г-жа Касноф ме изгледа.
— Докоснала си го?
Лицето ми пламна от смущение. Сякаш не беше достатъчно, че момчето, в което бях влюбена, се превърна в убиец, а сега трябва да се червя, задето съм се целувала с него в мазето.
За щастие в този момент пристигна г-н Фъргюсън, учителят на зооморфите. Съблече палтото си и го изтръска от водата, защото навън валеше силен дъжд.
След него пристигнаха една огромна хрътка и планински лъв. Хрътката се превърна в Грегъри Дейдидсън, а лъвът, както и предполагах, в Тейлър. За пръв път откакто Бет й каза кой е баща ми, тя не ме гледаше злобно. Даже бих казала, че сега имаше съжаление в погледа й.
— Няма и следа от него — каза г-н Фъргюсън. — Претърсихме целия остров.
Г-жа Касноф въздъхна:
— Нито една от проследяващите ми магии не дава резултат. Сякаш се е разтворил във въздуха. Трябва спешно да информираме Съвета, че сме имали проникване. Софи, баща ти със сигурност ще иска да чуе подробности, а защитните ни заклинания трябва да бъдат по-сериозни. Също така трябва да съобщим на останалите ученици какво се е случило.
При последните й думи потрепнах и за мой ужас тя зарови лице в дланите си, издавайки звук, подобен на ридание.
— Всичко ще е наред — казах аз.
Тя се сепна и ме погледна. Очите й бяха зачервени от напиращите сълзи.
— Толкова съжалявам, София. Трябваше да те послушам.
Преди няколко часа тези думи биха ме накарали да танцувам от радост. Сега просто се усмихнах тъжно.
— Не се тревожете за това.
Бях доволна, че всичко това оневиняваше Джена и тя може би щеше да се върне, но този лъч щастие беше погребан под купчината болка, тъга и гняв. Исках невинността й да се докаже, но не по такъв начин.
Оставих учителките да организират събранието за утре сутрин и тръгнах към стаята си. Макар да ми липсваше Джена, сега имах огромна нужда да остана сама.
На стълбището срещнах Кал.
— Добре съм — казах аз и протегнах ръка. — Ще се оправя от само себе си.
— Не е само това. Г-жа Касноф не иска да оставаш сама отсега нататък. Не и преди да намерим Арчър.
Въздъхнах.
— Е… какво сега? Ще дойдеш с мен в стаята ми ли?
Той кимна.
— Добре.
Сложих ръка на парапета и се понесох по стълбите. Сега вече разбирах израза „боли ме сърцето“. Точно така се чувствах. Все едно съм болна, но ме боли душата вместо тялото. Бях ужасно уморена. Точно когато си мислех, че мога да преразгледам решението си никога да не стъпя в тукашните вани, чух Елодия да ме вика.
— Софи?
Обърнах се и я видях да стои във фоайето. Беше пребледняла и за пръв път не изглеждаше чак толкова красива.
— Какво става? — попита тя. — Всички тук ми казват, че Арчър те бил нападнал в мазето или нещо подобно. Но не мога да го открия никъде.