Точно когато си мислех, че болката в сърцето ми няма накъде да се влоши, тя сякаш избухна изведнъж.
— Почакай тук — казах на Кал.
Хванах Елодия за ръка и я заведох до най-близкото канапе. Разказах й какво се случи, като пропуснах онази част с целуването и наблегнах на борбата и татуировката върху сърцето му.
Тя просто клатеше глава невярващо. Очите й се напълниха със сълзи. После се застичаха по бузите й и капеха по роклята, оставяйки мокри петънца.
— Това е невъзможно — каза тя, когато приключих с разказа. — Арчър… не би могъл да нарани никого. Той…
Тя избухна в плач и аз се протегнах, за да я прегърна, но тя отблъсна ръцете ми.
— Чакай малко — каза тя и за миг изплува образът на предишната Елодия. — Как успя да видиш татуировката му?
— Казах ти — отвърнах аз, но някак си не можех да я погледна в очите. — Заради това защитно заклинание, което Алис ни направи…
— Това го разбрах. Но защо си го докоснала там?
Погледнах я в очите и се опитах да измисля логична лъжа. Но бях прекалено уморена и тъжна, така че нищо не се получи. Виновно забих поглед в земята.
Очаквах Елодия да се развика или да заплаче. Или поне да ме удари, но тя не направи нито едно от тези неща. Просто зарови лице в дланите си и се отдалечи.
Тридесета глава
Очаквах новината за Арчър да потисне всички, но стана точно обратното. Вместо да се притесняват, че член на Окото се е промъкнал в училището, всички бяха доволни, че мистерията най-после е разгадана и сега животът може да си продължи нормално. Е, доколкото думата „нормално“ може да се използва за училище като „Хеката“. Поне на зооморфите им беше разрешено да излизат нощем, а феите можеха да се скитат из горите по изгрев и залез-слънце.
Няколко дни по-късно г-жа Касноф ме повика, за да ми съобщи, че Джена се връща, а баща ми ще пристигне на посещение седмица след това.
Би трябвало да съм ентусиазирана, че най-после ще го видя, но всъщност бях нервна. Дали идваше в „Хеката“ на официално посещение, или защото собствената му дъщеря беше нападната? За какво ще си говорим?
Една нощ се обадих на майка си, за да обсъдим това. Не й разказах нищо за Арчър, би я притеснило прекалено. Само казах, че е имало малко проблеми тук и татко ще дойде да види как е положението.
— Ще го харесаш — каза тя. — Той е много чаровен и доста умен. Ще бъде много развълнуван да се запознаете.
— А защо до сега не е бил развълнуван да ме види? Искам да кажа, ясно ми е, че когато бях малка, ти не си искала да се забъркваме. Но след като станах на дванайсет и получих силата си? Би могъл да ми отдели малко време, нали?
Майка ми първоначално не отвърна нищо, но после каза:
— Софи, баща ти си има свои причини, но нека той да ти каже за тях. Бъди сигурна, че те обича. — След още една кратка пауза тя добави — Има ли още нещо, миличка?
— Доста съм го закъсала с училището — излъгах аз.
Опитвах се да се зарадвам, че ще се запозная с баща си, но ми беше трудно. Чувствах се така, сякаш се движа под водата и всичко, което ми казваха, изглеждаше някак заглъхнало и далечно.
От друга страна, забелязах, че съм станала известна. Явно трябва да бъдеш нападнат в мазето от прикрит демон-убиец, за да поискат да ти бъдат приятели. Кой знае…
Пошегувах се с това веднъж с Тейлър по време на вечеря. Тя напоследък беше много дружелюбна с мен, явно след като осъзна, че не съм някой шпионин, пратен от баща ми.
— Не знаех, че си толкова забавна — засмя се тя.
Да, старая се да се правя на шут. Може би това ще ми помогне до не се разплача.
Гледах как всички се тълпят около Елодия, за да й изказват съчувствие. Тя не ми говореше и осъзнах, че ми липсва. Звучи странно, но наистина имах нужда да поговоря с нея за Арчър. Тя беше единствения човек, който се чувстваше точно така, както и аз.
Престанах да се срещам с Алис. Г-жа Касноф беше вярна на думата си и постави много силно заклинание, така че дори суперсилите на Алис не можаха да се справят с тях. Аз бих могла просто да се измъкна, но имах чувството, че Елодия точно това прави, така че я оставих да продължи. Все пак аз отнех гаджето й, така че нека да й отстъпя прабаба си. Не съвсем равностойна размяна, но само това можех да направя.
А и не бях напълно сигурна, че мога да имам доверие на Алис вече.