— Каква загадка?
Тя се опита да се усмихне, но не успя.
— Баба иска да омъжи Констанс за Бъртранд! Кони няма да одобри това.
Изглежда, машинациите на дъртата вещица не знаеха граници. Явно и двамата мислеха едно и също нещо.
— Разбирам — каза той спокойно. После се сети за най-важното. — Трябва да ти се извиня, Бранди. Не исках да те разстройвам!
Тя се намръщи. После си спомни за избухването си тази сутрин. Той искаше да прояви любезност, като й предложи да отиде в Лондон и да се занимае с маниерите й. Тя се беше държала като глупачка.
— Не, ваша светлост… Извинението трябва да бъде изречено от мен. Аз бях тази, която се държа отвратително.
Беше се ядосала, защото я взимаше за някаква провинциална глупачка. Обноските на шотландското момиче имаха нужда от корекция. После се беше успокоила. Без съмнение гневът й идваше от мисълта, че трябва да живее с него и бъдещата херцогиня. Това я дразнеше, но не знаеше точно защо. Всъщност досещаше се, но не искаше да мисли за това. Бъдещето не можеше да се промени по никакъв начин.
Ян също беше на мнение, че Бранди се беше държала отвратително, но каза:
— Не, въпреки че реакцията ти беше неочаквана, не може да се каже, че беше непристойна. Все пак не си знаела! — Въпреки че все още не виждаше срамежливост и объркване по лицето й, той не можеше да отрече, че не е била сигурна. Как би могла да предположи, че ще го намери гол в стаята.
— Да, но трябваше да се досетя. Изобщо не се учудвам, че вече имате годеница.
Херцогът примига.
— Защо трябва Фелисити да разбере за това?
— Мисля, че ще бъде ужасена и ще ме смъмри за моята безотговорност!
— Уверявам те, Бранди, бъдещата ми съпруга няма да прояви и най-малък знак на невежливост. Всъщност не знам по какъв начин да й кажа за случилото се?
Девойката беше наранена до дъното на душата си.
— Аз ви обидих и вие повече не ме искате!
Ян беше смаян. Нищо не разбираше. По дяволите, всичко беше толкова смешно! Проклетата й невинност се беше появила отново. Тя просто не знаеше за какво й говори.
— Неуместно е от моя страна да те искам, Бранди! Разговарям с теб, защото не трябва в мое присъствие да се чувстваш неловко.
— След като не ме искате, защо тогава… — Тя млъкна и се обърна да си върви. — Няма да говорим повече за това, Ян!
Херцогът окончателно се обърка.
— Господи, исках просто да разбереш, че нямам нищо против теб. Вече ще заключвам вратата на стаята си!
Бранди имаше чувството, че шотландците имат съвсем друг език от този на англичаните.
— Какво общо има с всичко това заключената врата?
— Ами вече няма да нахълтваш така, Бранди! Повярвай ми, нямам навика да се показвам гол пред млади момичета!
— Гол? О, Господи, това ли било?!
Ян никога преди не беше виждал по-смутен човек.
— Аз мислех, че ми се извиняваш за тази сутрин, когато се ядосах, че трябва да живея в Лондон с вас и с жена ви!
Какъв надут и мнителен излезе само! Ян отметна глава и избухна в смях. Значи са говорили за различни неща.
— Не, братовчедке, не говорех за тази сутрин. Какъв удар нанесе само на мъжкото ми самолюбие! Ти веднага си забравила този инцидент?
Тя усети тежест в гърдите си. Застави се да го погледне в очите и каза:
— Не, Ян, ужасно грешите!
Преди да успее да проумее думите й, Бранди вдигна полите на роклята си и полетя нагоре по стълбите. Той остана загледан след нея.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
На следващата сутрин Ян се събуди внезапно. Погледна към прозореца: по стъклата се стичаше дъжд. После погледна часовника до лакътя си. Беше почти пет часът. Затвори очи и притисна лице към възглавницата. Спомни си за големия проблем с овцете. Въпреки че се опита, не можа да заспи отново. Изруга на глас и отметна планината от завивки върху себе си.
Без да забравя за треските по дървения под, той се приближи до огнището. След доста време успя да запали огън от малко цепеници и торф. Потръпна от хлад, все още облечен в нощната си риза. Реши, че докато стане време за закуска, може да напише писмо на Фелисити. Приготви си хартия, перо и мастилница. Придърпа един голям стол до огъня и се замисли. Както обикновено подреди изреченията в мислите си, загризал гъшето перо.
Написа: „Скъпа моя, Фелисити“. После се намръщи и смачка листа.
Започна отново: „Скъпа Фелисити…“ Почеса брадичката си. Все пак трябваше да обясни на годеницата си как е минало пътуването му.
Пристигнах благополучно в Пендърлей преди три дни. За съжаление камериерът ми Мабли, който пътуваше в колата с багажа, претърпя злополука близо до Галашилс. Той се намира южно от тук. Моля се днес да пристигне. Кълна се, че ще го прегърна като баща. Ако се забави, ще бъда принуден да заема дрехи от Бъртранд Робъртсън, моя братовчед. Той и баща му истински темерут, живеят в пристройката. Доста добре, бих казал. Братовчед ми е съгласен да продължи да бъде управител на имението.