По причини, които не са ми известни, бащата на Клод, Дъглас, който е брат на последния граф, преди много години е бил лишен от наследство. Това е много жалко, защото Бъртранд обича имението и се грижи за него. Лейди Адела, вдовицата на графа, е една непредсказуема старица. Тя има намерение да оправи тази несправедливост. Вече е оформила документите, с които ще признае за свой законен внук Пърсивал Робъртсън. Той е надут млад пуяк, който мрази англичаните и особено мен. Ако ти е трудно да се ориентираш из членовете на това семейство, можеш да си представиш на мен какво ми е било.
„Ятото“ жени, както ги нарича Джил, са трите мои братовчедки. Всяка от тях е симпатична по своему. Малката Фиона е червенокоса палавница и влудява най-голямата си сестра Бранди. Бранди е малко странно име. То е съкратено от Брандела. Средната сестра Констанс е на шестнадесет години, но иска да изглежда по-голяма. Тя отчаяно флиртува с Пърси. Бранди, най-голямата, е много различна.
Ян спря да пише и започна да чеше брадичката си. Откри, че му е много лесно да пише за Бранди.
Очите й са големи и с цвета на кехлибар. Странното е, че много добре се връзват с името й. Тя е необикновена девойка, но Пърси постоянно я дразни. На Архангелов ден ще навърши деветнадесет. Това е възраст, подходяща да се омъжи. Точно това е големият проблем.
Всъщност той мислеше за Бранди като за красавицата на семейството. Усмихна се объркан. Засега нямаше да споменава, че иска да я заведе в Лондон.
Всички говорят на шотландски диалект, който е страшно приятен за ухото. Открих, че и аз започнах да го използвам.
Спря да пише. Вече беше запълнил страницата, което беше необичайно за него. Фелисити щеше да се чуди на странната му многословност. Надраска набързо последните изречения:
Двамата с Бъртранд днес ще отидем до Шевиот, ако спре проклетият дъжд. Там ще закупим или поне ще огледаме най-доходните шотландски овце. После ще обиколим близките градчета, за да разговаряме със собствениците на дараци. Съжалявам, скъпа, но ще ми се наложи да остана повече, отколкото бях планирал. В Пендърлей има много неща за уреждане. Надявам се, че Джил те забавлява много добре.
Като приключи с посланието към Фелисити, херцогът се протегна лениво и погледна към лапавицата навън. Реши, че няма да позволи на времето да го потиска. Докато навличаше вчерашните панталони, риза и ботуши, си подсвиркваше баладата на Робърт Бърнс, която Бранди беше изпяла.
Вероятно всички още бяха в леглата. Долу беше само Краби. Ян отвори вратата на трапезарията. Това, което видя, го накара да се усмихне. Бранди ровеше из купата с каша и зяпаше през прозореца.
— Добро утро, Бранди — поздрави той. Откри, че като я гледа, на сърцето му става по-леко.
— Ваша светлост… Ян? Толкова е рано! Какво правите тук? — Страните й поруменяха.
— Мислиш, че съм мързелив безделник? Всъщност дъждът ме събуди и вече не можах да затворя очи.
Тя гледаше снежнобелите дантели на яката и ръкавите му. Знаеше, че е облякъл вчерашните си дрехи, въпреки това изглеждаше чудесно. Сведе поглед към скута си. Все пак тя беше една бедна негова роднина!
Защо ли го оглеждаше така? Ян се ухили.
— Ще получа ли твоето одобрение?
— Да, мисля, че се справяш много добре без камериера си.
— Благодаря ти, Бранди. Уверявам те обаче, че ако Мабли и днес не дойде, ще трябва да заема дрехи от Бъртранд. А, виждам, че има овесена каша? — Господи, какво не би дал за парче говеждо филе и чиния с яйца и бъбреци?
— Тази сутрин е на бучки. Изглежда, готвачката пак е влюбена.
— Влюбена? Готвачката!
— Да. Сърцето й е прекалено меко. Всеки мъж из околността, който почука на кухнята, ще бъде нахранен. Понякога се влюбва и тогава храната е ужасна. — Напълни една голяма купа и я сложи пред него.
Ян седна и добави лъжица от вкусната сметана и малко захар към кафеникавата каша.
— Къде е твоята кукличка Фиона?
— Тази сутрин има хрема и й казах да лежи. Трябва да съм наблизо, защото ще избяга.
— Ако днес пристигне Мабли, ще го помоля да я види. Той винаги носи всякакви мехлеми и лекарства. Ако пристигне, докато ме няма, помоли да го направи!
— Нима заминавате? — Защо никой не й беше казал? Бранди с усилие преглътна кашата. — Но защо? Та вие току-що пристигнахте и…