— Значи ти е омръзнало да се наливаш и си излязъл на слънце? Дали все пак няма да ти е по-приятно да си в някоя тъмна стаичка? Там може да пиеш, да мърсуваш или да разказваш на всички какъв чудесен човек си. Изобщо не си интересен, знаеш ли? А сега ми донеси шала и ме остави на мира!
— Обиждаш ме, Бранди! Девойките не правят така, защото не знаят как ще реагира мъжът. И защо ти е потрябвал този шал? Слънцето наистина е доста силно. — Погледът на зелените му очи се плъзна от лицето към гърдите и кръста й. — Не трябва да криеш женските си прелести, Бранди! Изненадана си, нали? Не мислеше, че някой ще се досети какво криеш под шала. Аз имам опит с жените. С удоволствие бих погалил гърдите ти! Уверявам те, че ще ти хареса!
Тя вирна брадичка. Беше изплашена, но за нищо на света нямаше да го покаже.
— Ти си този, който обижда. Не те харесвам, защото си груб и нахален. Още веднъж те предупреждавам да ме оставиш на мира! Не обичам да бъда в компания със свини и копелета!
Видя в очите му опасно проблясване и инстинктивно се отдръпна назад. Беше отишла твърде далеч.
— Станала си високомерна и недостижима. Това иска знаменитият херцог от теб, за да те отведе в Лондон, нали? Не се учудвай. Току-що лейди Адела ми съобщи за късмета, който си извадила. — Не й каза, че дъртата кучка категорично му беше забранила да се доближава до внучката й. — Кажи ми, братовчедке, какво се иска от теб, за да заслужиш зестра и пътуване до Лондон?
— Херцогът е същият като теб, Пърси. Иска да танцувам гола пред него. Бих го направила за жълти стотинки, но не и за това пътуване до гадния Лондон. Ти си един глупак! Махай се оттук!
Бранди бавно се изправи. Той още стоеше и се взираше в гърдите й. Имаше вид на хищник. Девойката знаеше, че няма да победи, ако реши да я нападне. В този момент разбра, че Ян е отишъл при лейди Адела зад гърба й. Негодник! Щеше да й плати за това! После възвърна самообладание и каза спокойно:
— Предполагам няма да оплескаш нещата, Пърси? Ти си мой братовчед. Би трябвало да ме защитаваш, а не да ме нападаш! — Не й идваше нищо друго наум, но трябваше да говори. Дали все пак нямаше и капка чест у него?
Той остана безмълвен.
— Слушай, Пърси, нямам никакво намерение да ходя в Лондон. Знаеш, че баба постоянно крои някакви планове. Колкото до намеренията на херцога да ни даде зестра, не знам нищо за това. — Вдигна рамене и отстъпи назад.
— Странно момиче си ти, Бранди. Изобщо знаеш ли какво искаш?
— Какво искам ли? — Тя знаеше какво иска, но това беше невъзможно. Погледна към морето. Няколко селяни хвърляха мрежа от малката си лодка. — Не гоня вятъра, Пърси. Не се опитвам да върша неща, които ще ме направят нещастна. Искам това, което мога да имам: баба, Фиона и Пендърлей. — Тя се обърна към него. Ще останеш ли, или ще се върнеш в Единбург?
Той си припомни подигравателните думи на лейди Адела: „Трябва да свалиш мръсните си ръце от момичето, момче! Твоята наследница те очаква, нали?“
— Единбург? Предполагам, че ще си замина утре. Ще ухажвам своята наследница, въпреки че баща й още не знае. Надявам се съдът да вземе решение в моя полза.
— Това ли искаш, Пърси? — Бранди зададе въпроса си вече по-спокойна. В гласа му имаше много горчивина и тя го беше съжалила за момент.
Младият мъж изгледа нежните къдрици, паднали на челото й. После погледът му спря върху гърдите й.
— Не, момиче, изобщо не го искам! Просто това е, което мога да имам. Аз искам теб!
Преди да разбере какво става, Пърси я сграбчи и грубо я притисна към себе си. Тя извика от болка и страх, но устните му вече бяха върху нейните. Езикът му дръзко се промъкваше между зъбите й. Противни й бяха влагата в устата и грубостта му. Започна да се бори. Буташе го и се опитваше да издере лицето му.
— Не ме удряй, Бранди! Знаеш колко отдавна те желая! — Той я повдигна с лекота и я положи на поляната сред жълтите цветя.
Тя успя да изкрещи, но устните му отново се сляха с нейните. Тялото му се настани върху нейното. Бранди не можеше да си поеме дъх.
Разкъса блузата й и затърси гърдите й. Господи, той щеше да я изнасили! Бранди се извиваше под него. Удряше го по раменете и скубеше косите му. Дъхът му беше топъл. Членът му беше твърд и притискаше корема й. Беше виждала как се чифтосват животните. Очакваше всеки момент да проникне в нея.
— Бранди! Пърси! Играете си, а не сте ме извикали! Може ли да поиграя с вас?
Мъжът замръзна. Лицето му смешно се изкриви от изненада.
— Фиона! — извика сестра й, като оправяше дрехите си. — Махни се от мен, проклет негодник такъв! Сигурно няма да ме изнасилиш пред Фиона, нали? Не, дори ти не може да бъдеш такъв подлец!