— Ще ми навлечеш много неприятности с това, че признаваш за законен внук този негодник Пърси. А какво ще правиш с херцога, ако смея да попитам? — Гласът му беше прегракнал от възбуда.
Лейди Адела вдигна изрисуваната си вежда.
— Ти да не мислиш, че ще го отровя? Хайде, момчето ми, знаеш, че бях с вързани ръце, докато онзи проклетник Енгъс газеше земята. След смъртта му не можех да бързам. Херцогът има намерение да даде пари за имението. Нека да се изръси хубавичко, после ще видим. Ти, Бъртранд и Пърси… Ще бъде красива битка, ако още тече кръв във вените ти.
— Ти си завързала ръцете ми, госпожо — избоботи той. — Не виждаш по-далеч от носа си. Ако херцогът държи на имението, нито един от нас няма да се справи с него. Пендърлей ще отиде в ръцете на англичаните и ще го загубим завинаги. Знаеш ли какво ми е, като виждам как Бърти играе по гайдата му? В края на краищата той е единственият, който трябва да наследи Пендърлей. Ти, както и аз, си във властта на херцога!
Тя се наведе напред и каза тихо:
— Прав си, Клод, но спомни си, че херцогът все още няма наследник. Има само един братовчед. Сигурно не мислиш, че шотландският съд ще одобри иска на човек, който няма кръвна връзка със семейство Робъртсън? — Клод беше готов да протестира, но тя вдигна ръка. — Достатъчно, момчето ми! Направих каквото можах за теб, Бъртранд и Пърси. Сега е твой ред да действаш.
— Искам само това, което е мое — заяви ядосан Клод. — Даваш ми седлото, но не и коня. Какво ще стане, ако всички разберат защо баща ми е бил лишен от наследство? Какво ще стане, ако ти…
Старицата отметна глава и се разсмя високо.
— Дъглас не беше толкова тъпоумен, като теб! Ще кажа, че си безсрамен лъжец, и ще те прогоня в планините! Баща ти мълча до смъртта си. Единствената му грешка беше, че каза на теб, момчето ми. Ако имаш достатъчно ум в главата си, няма да издадеш тайната на Бъртранд. За мен той е едно безгръбначно, което гледа херцога в устата!
— Няма да ти позволя да говориш така за Бърти! Мисля, че такава като теб се харесва повече на простак като Пърси, отколкото на джентълмен като Бърти.
Лейди Адела помирително вдигна ръка.
— Успокой се, Клод, преди да се е пръснало сърцето ти! — Отпи шумно глътка чай и смени темата. — Не съм ти казала, но искам да омъжа нашата Констанс за Бъртранд. Имаме още няколко години, но момичето се развива много бързо. Ако не греша, синът ти я харесва?
— Това дете? Бърти никога не е поглеждал жена в живота си! — Възкликна той.
— Заобиколена съм само от глупаци! Отвори си очите, момче! Кони не е като Бранди. Тя се мисли за жена. Ако Бъртранд й обърне внимание, съвсем скоро ще попадне в ситуация, за която ще е виновен единствено той.
Клод хвана небръснатата си брадичка.
— Бърти ми каза, че херцогът щял да осигури зестра на момичетата?
— Да. Недей да мислиш, че иска да заведе и Констанс в Лондон, както Бранди. Господи, трябва да чакаме още две години! Бъди сигурен, че ще се е простила с девствеността си много преди това!
Клод се размърда. Днес кракът го болеше ужасно.
— Добре, лейди, ще говоря с Бърти. Само не очаквай да изнасили момичето!
Тя се опита да си представи подобна сцена, но не успя.
— Не мога дори да си представя Бърти със свалени панталони! Ако искаме да постигнем нещо, Кони трябва да го прелъсти!
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
През следващите две седмици Бранди откри, че самотата, на която се беше отдала, започва да губи своето очарование. Мислите й непрекъснато се въртяха около херцога. Представяше си какво прави, включително и с нея. Дори си позволяваше да се вижда като елегантна млада дама, която не говори с шотландски акцент. Деколтето й става все по-предизвикателно. Около нея се тълпят джентълмени, а Ян ревнува. Не, херцогът не би могъл да я ревнува! Нямаше причина за това. Беше прекалено самоуверен в себе си и знаеше какво прави. Вече се виждаше как си вее с ветрилото, когато шумът от приближаваща се карета я върна към реалността.
Тръгна бавно към замъка, за да види кой е дошъл. Най-вероятно беше Макферсън. Баба й беше споменала, че възнамерявал да ги посети. Когато се промъкна през рододендроните по пътеката, замръзна на място. Това беше каретата на херцога.
Изведнъж осъзна, че изглежда ужасно. Влажни къдрици падаха върху челото й. С овехтялата си рокля приличаше на селянка. Мислеше да се промъкне незабелязано към задните стълби, когато чу да викат името й.