— Бранди, ти не приличаш на себе си! Имаш вид на кралица, на красива кралица! И си толкова бяла!
Опита се да прикрие гърдите си с ръце, но това беше невъзможно.
— Да, кралица като Елена, която държали в Троя и войниците отишли да я спасят. Ян ще помисли, че си най-красивата дама на света!
— Не е така — отговори Бранди. — Грешиш, кукличке, това съм си аз. Ян ти купи кон, а на мен — рокля. Не е ли чудесно това?
Сестра й пристъпи напред. Преди да погали кадифето, провери дали са чисти ръцете й.
— Гладка е като козината на зайче, но аз предпочитам коня си.
— Мислиш ли, че ще бъде прилично да сляза с нея на вечеря? — Бранди съзнаваше абсурдността на въпроса си.
— Ако братовчедът Пърси беше там, сигурно щеше да я хареса — отговори Фиона. Как можеше да знае тя, че говори самата истина? Беше намерила Пърси върху нея, взела кошмара за борба. Дали не се беше досетила нещо? Не, беше прекалено малка за това. — Мисля, че той постоянно те гледа много глупаво, а Кони не сваля очи от него.
Умната й сестричка беше обрисувала много точно картината. Бранди се приближи до прозореца. Наслаждаваше се на приятното чувство от допира на роклята с корема и краката й. Обвита в облаци прах, пред замъка спря карета. Като видя от нея да слиза Пърси, Бранди затаи дъх. Бързо отстъпи назад. Господи, какво правеше той тук?
Застана пред огледалото и дълго се оглежда. После много бавно съблече роклята и я прибра в кутията. Спомни си за Ян. Тя трябваше да направи нещо, за да промени външния си вид. В противен случай щеше да я вземе за старомодна, недорасла повлекана. Бързо навлече муселинената рокля и пристегна дантелите на ризата върху гърдите си. Решително разплете косите си и прокара четката през гъстите къдрици. Нави плътна корона от коса върху главата си, а свободната коса пусна надолу и я нави на пръстите си. Прегледът в огледалото даде задоволителен резултат. Поне от шията нагоре.
Бранди слезе във всекидневната по-късно от обикновено. Фиона беше прекалено възбудена и отказваше да си легне. После поиска да спи с кончето до нея. Наложи се да й се поскара. Радваше се да изглежда скромно, но като влезе в стаята, разбра, че е сгрешила. В новата си рокля Констанс изглеждаше красива и като истинска жена. Прониза я ревност.
Лейди Адела я изгледа накриво и изгърмя.
— Глупачка! Мислех, че най-сетне ще зарежеш грозните одежди. До сестра си приличаш на плашило. Поне не си с плитки. Това все пак е нещо.
Пърси заяви на лейди Адела, без да откъсва поглед от Бранди:
— Както казвате, лейди, нашето плашило малко е променило вида си, но това не е достатъчно. Ако ми позволи, бих я научил да има по-завършен вид!
— Какво разбираш под „по-завършен“, Пърси? — попита Констанс.
— Сестра ти вече е жена, Кони, но не иска това да й личи. Бих й помогнал, бих я окуражил дори.
— Няма да стане, Пърси — отряза го Бранди.
Ян не можеше да откъсне очи от косите й. По-дяволите, беше сигурен, че роклята ще й стои идеално!
— Роклята е много красива, Ян — благодари му тя. — Просто не ми е съвсем по мярка. Ще трябва да я оправя, преди да я нося. — Обърна се към сестра си. — Много си красива, Кони! Както каза Бъртранд, зеленото отива на очите ти. И моделът е чудесен.
Констанс кимна величествено. „Права е баба — мислеше тя. — Бранди наистина изглежда като плашило.“ Тази вечер щеше да постигне това, което винаги беше мечтала. Пърси ще предпочете нея, а не сестра й. Нацупи се на Бъртранд, защото той се беше увлякъл във възхищението си към нея. Погледът му притъмня. В края на краищата той й беше купил тази рокля! Твърде дълго се беше упражнявала. Сега трябваше да бере плодовете от труда си. Може би, ако обърне повече внимание на Бъртранд, Пърси щеше да я забележи? Обърна се към него и прокара език по устните си.
— Наистина ли харесваш роклята ми, Бърти?
Покорен повече от розовото езиче, той се остави да бъде прелъстен.
— Да, Кони! Ти си най-приказното момиче в цяла Шотландия!
Но Пърси гледаше Бранди. Какво да направи сега? Бъртранд я зяпаше като омагьосан, а нея това изобщо не я вълнуваше. Какво беше намерил Пърси в Бранди, та постоянно я зяпаше така?
Той й шепнеше:
— Май не съжаляваш, че ме виждаш, братовчедке? Да не си променила намеренията си? Може би двамата можем да се разходим утре? Дали не е дошло времето да те науча на някои неща?
— Може би дяволът броди из земята, както се казва в Библията? Може би дяволът ще се върне в Единбург, за да третира жените като уличници?
Пърси отметна глава и се разсмя.
— Вечерята е сервирана — провикна се Краби от вратата.