Ян поклати глава.
— Не бих се притеснявал за това. След като съм тук, той ще стои далеч от теб. Не забравяй, че Пърси много прилича на лейди Адела. Обича да създава интриги и да се подиграва на другите. Това при него е защитна реакция. Предполагам, че не е много приятно да си копеле. Сигурно е разбрал, че с Бъртранд сме в Единбург, и е решил, че сега е безопасно в Пендърлей. Всъщност в момента това изобщо не ме вълнува.
С тези си думи моментално я върна към реалността. Как можа да забрави, че от смъртта я деляха може би минути? Каква глупачка беше. Заплесна се по плуването и Пърси!
Ян внезапно спря коня си.
— Ето, пристигнахме на моравата, мадам Съвършенство! Умираш от желание да ме оставиш да гълтам праха ти, нали? Да започваме тогава. Първата ни цел ще бъдат дърветата. После, ако искаш, може да се надбягваме до морето.
— Мъжете само обичат да се хвалят. Ще виждаш само гърбовете ни. И тогава какво ще кажеш? „Лейди Адела, признавам, че бях жестоко победен от една жена!“ Тя ще се изсмее по-звучно от чичо Клод и ще се удари по коляното. Ти ще се оттеглиш засрамен в стаята си и няма да покажеш носа си цяла седмица?
— Много си самонадеяна! Знай само, че Кантор е бърз точно колкото Херкулес. Освен това ще ти дам възможност да стартираш първа. Който последен пристигне при дърветата, ще трябва да плати глоба.
Бранди изгледа моравата и разбра, че ще си умре като глупачка. Отвори уста, за да признае, че е безсрамна лъжкиня, но не можеше да промълви и дума. Обърна се към херцога и видя усмивката му и предизвикателството в очите му. Тогава кимна и изрече:
— На моя страна са всички предимства. Приготви се да загубиш! И казваш, че глоба трябва да се плаща? — В този момент тя ритна Кантор и дръпна юздите му.
Чу смеха на Ян зад гърба си.
За момент забрави страховете си. Кантор така гладко и уверено галопираше по моравата! Усети, че шапката й ще бъде издухана от вятъра, и я хвана с ръка. Тялото й се притискаше към шията на коня. Видя Ян до себе си и призова на помощ цялото си хладнокръвие. Вдигна се на пети и окуражи Кантор да лети като вятър.
Дърветата вече се приближаваха. Като се блъсне в тях, щеше да убие не само себе си, но и коня на Ян. Трябваше да направи нещо. Как би могла да овладее това животно под себе си? Та то тежеше най-малко тон? Дочу смеха на Ян, когато я изпревари. Видя го как ловко спира Херкулес точно пред дърветата и се обръща, за да я изгледа.
Бранди остави шапката и дръпна юздата на Кантор с всичка сила. Той не само не намали своя бяг. Нещо повече, дори не й обърна внимание. Бранди панически задърпа поводите. После, когато се устремиха точно срещу Ян, просто затвори очи.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
До ушите й достигна смехът му. Това щеше да бъде последното чуто от нея нещо!
Кантор се изправи на задните си крака. Бранди изпусна юздите и се вкопчи с всичка сила в седлото. Всичко приключи мигновено. Конят стоеше задъхан на едно място. Като по чудо тя беше все още на гърба му. Ян държеше юздите на нейния кон. Красивите му черни очи блестяха весело.
Бранди изпита огромно облекчение, че все още е жива и диша. Почти не чуваше думите му.
— На какво прилича това, Бранди? Нима искаше да яздиш до пътя и така да ме победиш? Така ли постъпи и с горкия Бъртранд, когато плувахте? Просто си минала край него? Страшно ме изплаши! Нима не си способна да изпиташ и капчица страх?
— Кантор е по-бърз, Ян — извика тя. — Изобщо не съм убедена, че си по-добър ездач. Искам друго надбягване! Няма значение кога — утре, другата година, през следващия век!
Той се смееше.
— Не умееш да губиш, Бранди! Знаеш, че яздя по-добре от теб, но не искаш да го признаеш! Много си упорита! Добре, ще се надбягваме пак. Ти ще определиш датата.
„Денят, в който излитат прасетата“ — помисли тя.
— Следващата седмица! Може би в сряда?
— Така да бъде! Е, сега трябва да платиш глобата!
Беше забравила за това. Щеше да му даде, каквото пожелае, само да забрави за следващата сряда. Измъкна крака си от стремето и скочи долу. Господи, колко хубаво беше да стъпиш отново на земята! Тя не се движеше, нито пръхтеше.
— Каквото поискаш, Ян — каза, вдигнала поглед към него.
Младият мъж слезе на земята и привърза конете към един тис.
— Каквото поискам, така ли? — Той се приближи усмихнат към нея.
Бранди не можеше да откъсне поглед от красивите му устни, които произнесоха името й. Пристъпи като омагьосана към него. Ян стоеше неподвижен с ръце, отпуснати край тялото. Преди да е извикал на помощ цялата си воля, тя се изправи на пръсти. Прегърна го и го привлече към себе си. Изобщо не знаеше какво да направи, но това нямаше значение. Целуна го с цялата топлина на сърцето си. Усетила силата на тялото и горещината на устните му, въздъхна. Искаше й се този миг да продължи вечно. Можеше да стои на пръсти, без да се измори. Не можеше да се насити на аромата, на вкуса му. Чудесно беше да го усеща до себе си.