— Виж, поне бих могъл да изсуша блузата ти на огъня. Ще облечеш сакото ми. — Когато я повдигна, за да свали жакета й, тя се скова като дъска. Ян се зачуди какво й става. — Предполагам не те е страх от мен? Нямам намерение да те обидя.
Бранди се задъха: „Господи, не му позволявай да види деколтето ми!“ Представата за зеещите копчета на блузата й почти я разплака. Веднъж видял кравешкия й бюст, никога повече нямаше да й се възхищава.
Ян свали жакета и се намръщи към овехтялата, бяла блуза. Беше толкова тясна, че сигурно е била шита, когато е била на десет години.
— Така е по-добре, нали? Не, не се дърпай! Позволи ми да те подържа, за да се стоплиш. Не искам да се простудиш!
— Ти също си мокър — каза тя, но не помръдна. Очевидно не беше забелязал нищо, благословени да са светците! Отново потръпна, но не от студ. Беше възнаградена с по-силно притискане.
Съвсем непреднамерено Ян целуна косите й. Бранди вдигна ръка и докосна лицето му. После той се наведе и я целуна леко по устните. Тя забрави за болката в главата и за копчетата на блузата си. Побърза да разтвори устни.
Джентълменът се възпротиви на това, но само изпусна косата й. Целувки обсипваха брадичката, страните и ухото му. В замяна той целуна челото, нослето и… накрая откри устните й. Усети пръстите й в косите си и чу името си. Начинът, по който произнесе името му, го накара да обезумее.
Започна да гали раменете и шията й, преди да стигне до гърдите й. Затрудняваха го дрехите. Започна да разкопчава блузата й. Искаше да погали голата й плът. Бранди се отскубна от прегръдката му. Беше толкова смутена, че вече не я болеше и главата. Искаше й се да потъне в земята. Как би могла да му обясни, че не иска да я докосва? Щом го направи, сигурно ще се отврати от нея.
По дяволите, беше я изплашил! Беше забравил колко невинна е тя. Отпусна ръката си и пое дълбоко дъх. Беше съвсем близо до мига, когато щеше да я обезчести! Обърна се на другата страна. Ядосваше се, че е загубил контрол. По нищо не се различаваше от Пърси!
Бранди се отдръпна. Той не искаше нея, а онази жена без лице, която щеше да направи своя херцогиня. Главата вече не я болеше толкова. Не й се гадеше толкова. Оправи косите си и бавно стана. Ян не направи опит да я спре.
После се изправи и я погледна в очите. Чувстваше се като крадец, но трябваше да каже нещо.
— Трябва да ми простиш, че не успях да се овладея! Не исках да се получи така. Предполагам, че причината е моето безпокойство за теб! — Да, но знаеше, че не това е причината. Той беше по-голям мерзавец от Пърси.
— Да, разбира се — отговори му. — Бих искала да се върна в Пендърлей. Дъждът отслабна.
— Добре. Аз ще водя Кантор. Искам да се държиш здраво за седлото. Не, по-добре е да те нося. Не искам да рискувам да паднеш пак.
Това й звучеше чудесно. Да бъде до него поне още малко. Гледаше го как се навежда, за да вземе жакетите и на двамата. Когато обличаше своя, тя се обърна с гръб към него. Дори и да беше изненадан, не каза нищо.
Връщането в Пендърлей не беше толкова вълнуващо, колкото си го представяше. Той я държеше толкова близо до гърдите си, че Бранди чуваше ударите на сърцето му. Всяка стъпка на Херкулес обаче причиняваше ужасна болка в главата й.
Когато пристигнаха в замъка, херцогът измисли една благоприлична история. Марта веднага настани Бранди в леглото. Тя й се скара, а после я прегърна. Даде й топъл чай и лауданум, без съмнение препоръчан от херцога.
Беше много любезно от негова страна да информира всички, че случилото се с нея е било само случаен инцидент. Последната мисъл на Бранди, преди да заспи, беше, че до края на дните си не би искала да се качи на кон.
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
На следващата сутрин се събуди със слабо главоболие, вълчи апетит и непреодолимо желание да разговаря с херцога. Краби я изгледа учудено, когато я видя да бърза към трапезарията.
— Сигурно не трябва да ставате от леглото, госпожице — извика той след нея. — Вчера бяхте бледа като малко кефалче.
— Тази сутрин се чувствам като чисто нова монета, Краби. Херцогът вътре ли е?
— Не, госпожице. Той стана рано. С господин Бъртранд заминаха за Клакманъншир. Ще оглеждат шевиотски овце. О, сега, когато херцогът е на кормилото, ще станем богати! Вълната на хубавите овчици ще ни донесе толкова пари, колкото не сме сънували от години. Богати! Как хубаво звучи тази дума!
Бранди не можеше да си спомни такова време в Пендърлей. Херцогът не й беше казал, че ще отсъства. Опита се да скрие своето разочарование и последва слугата в трапезарията. Сипа си огромна купа с овесена каша, докато Краби загрижено се суетеше около нея.