Много неща искаше в момента херцогът. Най-важното беше, че би искал да махне с ръка и Фелисити с Джил магически да се върнат обратно в Лондон. Но това беше невъзможно, а той беше техен домакин. Спомни си за лейди Адела и потрепери.
— Извини ме, скъпа. Казах на Краби, иконома на Пендърлей, да информира лейди Адела за пристигането ви. Хайде, нека да влезем вътре, въпреки че денят е превъзходен. Да отидем във всекидневната?
Фелисити не промълви нито дума. Последвала Ян, тя гледаше ръждясалите ризници и не вярваше на очите си. Мълча, докато я покани да седне на един изтъркан стол, който беше подходящ за слугинска стая.
— Е, вече сме настанени!
— Така ли? — Тя искаше да каже още нещо, но в този момент Ян се обърна към Джил.
— Кажи ми, какво правите в Шотландия? Сигурно е било много изморително за Фелисити да пътува шест дена?
— Годеницата ти ужасно се затъжи за теб, братовчеде! — Само Ян го видя как вдига отегчен поглед към тавана. — Беше много тъжна, ако разбираш какво искам да ти кажа? Е, поне скоро ще разбереш. През последната седмица се наслаждавах на приятна компания. Сега вече е твой ред.
— Наложи ми се да бъда далеч от Лондон повече от очакваното — отбеляза херцогът. Всъщност за столицата се беше сещал твърде рядко. — Има толкова неща, които изискват намесата ми. Двамата с Бъртранд ходихме до Шевиот, за да купим овце. Наложи се доста да пътуваме и до дараците наоколо. — Внезапно млъкна, видял, че Фелисити го гледа ужасено.
— Какво каза, Ян? Шевиотски овце?
— Господи, каква скука! Приеми моите съболезнования, приятелю! Виждаш ли, Фелисити, бях прав? Ян не е забравил своите задължения, само ги е пренесъл на друго място. Какво, мислиш за шевиотските овце?
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Лейди Фелисити направо побесня от яд.
— Не искаш да ми кажеш, че ти, херцог и граф си се забавлявал да бъдеш овчар? Купувал си овце, обикалял си по дараците?
— Да и не ми беше никак скучно да го правя — потвърди хладно Ян. — Разбираш ли, искам Пендърлей да се издържа сам! Има много суровини. Необходим е само капитал, за да станат полезни.
— Прав си! Убедих се с очите си, че тук има доста суров материал — сряза го Фелисити. Чувстваше се изморена, мръсна, направо не на себе си. Изгаряше от желание да изкрещи на херцога какво мисли за абсурдните му задължения. Тогава видя как се стесняват очите му. В тях се появи онзи упорит поглед, който й беше направо омразен. О, веднага щом се оженят, тя щеше да избие тези глупости от главата му. Щеше да смаже тази негова упоритост. Сега й се налагаше да смекчи тона: — Това, което искам да кажа, скъпи, е, че ужасно ми липсваше! Не ми ли е разрешено да тъгувам за бъдещия си съпруг?
За добрите думи беше възнаградена с усмивка.
— На мен също не ми беше лесно, Фелисити! — лаконично отвърна той.
Джил се прокашля. Ян се обърна. В гостната величествено влизаше лейди Адела. Той бързо скочи на крака.
— Лейди Адела, позволете да ви представя братовчед си, господин Джил Бредстън и годеницата ми, лейди Фелисити Трамърли.
Старицата изгледа елегантния Джил и веднага го хареса. Ето, това беше истински джентълмен! Не като херцога, който обикаляше из имението по цял ден. Оцени одеждите на лейди Фелисити. Реши, че Бранди щеше да научи много за модата, ако живее под един покрив с това момиче. Тя поздрави гостите с леко кимване на главата и разреши на Джил да целуне съсухрената й ръка.
— Очарован съм, лейди!
Когато се приближи до лейди Фелисити, тя се усмихна със стиснати устни. Каква смешна, стара реликва, мислеше младата жена. Тази овехтяла черна рокля и прическата й сигурно са били на мода преди тридесет години? Буйните къдрици върху челото й караха човек да мисли, че е с перука. Пръстите я сърбяха да провери дали са верни догадките й.
— И кога ще се омъжиш за Ян? — попита лейди Адела без излишни предисловия.
— През август. На деня на Сейнт Джордж в Хановер Скуеър.
— И всичко ще бъде пищно? Одобрявам! Ще ви разреша едно сватбено пътешествие, преди да изпратя Бранди при вас! Какво ще кажеш за октомври, Ян? До тогава ще сте се върнали, нали?
Фелисити зяпна. Опита се да говори, но от устата й не излизаше нито дума. Само гледаше годеника си и едва се сдържаше да не се разкрещи. Херцогът в този момент откри, че връзката му е изкривена.
— Всъщност, лейди Адела, Фелисити току-що пристигна. Още не съм имал възможност да разговарям с нея.
— Не мога да разбера защо не го направи, Ян? — Гласът на Джил беше самата благост. Тя е тук вече петнадесет минути и успя да се запознае с Бранди.