ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
— Не, какво ти каза?
— Постоянно повтаряше, че иска да види новото ти имение. Липсвала ти ужасно и искала да те направи щастлив, като дойде при теб. — Поклати глава. — Нищо от това не е истина, разбира се! Причината за всичко е Бранди. Повярвай ми, Ян, тя е студена като лед!
— Студена? Мислех, че е опърничава?
— За нещастие нашата скъпа Фелисити е и двете едновременно. Ако не съм престанал да познавам хората, през нощта тя ще бъде само студ и лед, а през деня — отвратителна заядливка и опърничава избухливка! — Джил изчетка една прашинка от ръкава си и добави меко: — Бедният Ян, тя изобщо не прилича на Мариан! — Не обърна внимание на стиснатите устни на братовчед си. — Всичко се изчерпва с физическата прилика, повярвай ми! Разбира се, ако искаш да сключиш брак за удобство…
— Отиваш твърде далече, Джил — изръмжа херцогът, стиснал ръце в юмруци. — Мариан е мъртва от шест години и няма нищо общо с това! Колкото до характера на Фелисити пред нощта и деня, съгласи се, че аз трябва да преценя?
— Не ми крещи, Ян! Несъмнено си прав, но не си прекарал с нея дори седмица!
— Джил, предизвикваш ме да забия юмрук в красивото ти лице! Не искам нито дума повече! Фелисити просто се нуждае от твърда ръка.
— Говориш за нея като за млада кобилка, на която трябва да се постави юзда! — Изглежда, искаше да каже още нещо, но само вдигна рамене. — Бил ли си в компанията на брат й Сойер?
— Чувам, че е женкар и обича покера, но отлично се справя с конете. Не ми е неприятен. Боксира се добре и печалбите му си ги бива. Също като приятеля ти Алдос и той не хленчи. Защо питаш?
Джил потръпна и изгледа маникюра на ръцете си.
— Намирам го неделикатен, да не кажа груб и вулгарен!
— Защото не носи златни копчета с големината на чинии?
— Не мисля, че е разумно да привличаш вниманието с липсата си на вкус, Ян! — пошегува се той.
Херцогът вдигна ръце.
— Престани с язвителните си забележки, Джил! Господи, двамата с Пърси много ще си допаднете!
— Пърси? Да не би това да е друг шотландски роднина?
— Той е незаконороден син — поясни Ян ухилен. Когато Джил вдигна вежди, добави: — Баща му, който е покойник, е бил син на лейди Адела. Пърси се е родил в погрешната страна на кревата, но сега върви процедура за неговото узаконяване.
— Велики боже! — възкликна братовчед му, като потриваше ръце. — Мислех, че тук ще скучая до смърт!
— А, ето го и Пелъм! Ще кажа на малкия Алби да приготви банята ти. — Херцогът отново се засмя. „Какво ли му е толкова забавно“ помисли си Джил.
Ян огледа голямата си, мрачна спалня. Съмняваше се някога да е изглеждала топла и приветлива. Нямаше нищо общо с чудесния му апартамент в Кармайкъл Хол. Въпреки това стаята според него все пак не беше съвсем лоша. Улови се да се пита какво щеше да каже Бранди за херцогската му резиденция.
В стаята нахълта Мабли.
— Няма време ваша светлост! Знаете колко стриктна е лейди Адела относно събирането ни във всекидневната преди вечеря. Краби ми каза, че веднъж някакъв гост закъснял само с двадесет минути, а тя нахлупила чинията върху главата му!
— Да, прав си! Не бих искал саздърмата да се стича по вратовете ни — отбеляза и се загледа в закръгленото лице и оплешивялата глава на камериера си и се усмихна. Той вече беше успял да се приспособи към обстановката тук. — В ръцете ти съм, Мабли! Имам само една молба към теб. Не ме прави да изглеждам като Джил.
— Няма такава опасност, ваша светлост.
Бранди крачеше по изтъркания килим в стаята си и размахваше юмрук към спалнята на Фелисити. Как смееше тази глупачка да я нарича слугиня? Как можеше Ян да търпи това? Не, не трябваше да мисли сега за това!
Спря пред огледалото и усети как гневът й нараства. Нямаше съмнение, че има вид на селянка! Косата й беше мокра и разрошена. Цялата вонеше на осолен калкан.
В същото време Констанс танцуваше наоколо възбудена.
— Бранди, зърнах я за малко. Видя ли роклята и бонето й? И колко е дребничка! До нея бих се чувствала истинска селяндурка! Та тя сигурно не достига и до рамото на Ян? Косата й е черна и блести като гривата на чистокръвна кобила. Очите й са по-зелени от мъха на Сланакерската гора.
— Не забелязах нищо особено в нея — измърмори сестра й.
Констанс продължи:
— И онзи джентълмен, Джил Бредстън! Толкова е елегантен и далеч по-модерен от херцога. Баба ми каза, че е негов братовчед. Въпреки че го нарече клюкар, мисля, че го харесва. Ох, миришеш на риба! Бранди, да не искаш гостите ни да повърнат? Господи, трябва да се изкъпеш! Чудя се дали новата ми рокля, оная зелената, ще се хареса на лейди Фелисити?