Избута Бранди от огледалото и се взря в тъмните си къдрици. Сега чак забеляза, че сестра й стои мълчалива, стиснала юмруци. Констанс се намръщи.
— Нейното пристигане тук ти е неприятно, нали?
— Защо трябва да ме интересува това? Ще ти кажа нещо, Кони. Тя е една безцеремонна кучка! Смяташ, че е учтива, но жестоко се лъжеш. Тя си мисли, че ни превъзхожда.
— Може би има право — отбеляза Кони, загледана в лицето на сестра си. — Но тя ще се омъжи за херцога. Дори да те нарече най-красивата на света, мисля, че няма да я харесаш?
— Дрънкаш глупости, Кони! Предлагам веднага да забравиш това, което каза. Никой няма да го хареса.
Констанс сви рамене.
— Както искаш. На мен ми е все едно. Бранди, защо не облечеш роклята, която ти подари Ян? — Бранди не каза нито дума. — Трябва да вървя. Ще поискам Марта да измисли нещо по-специално за косата ми. — Като си тананикаше някаква английска песничка, напусна стаята.
Останала сама, сестра й се замисли за хубавата кадифена рокля. Отхвърли идеята да я облече с въздишка, граничеща с фатализъм. С този бюст Ян щеше да я вземе за същинска крава. Тя изобщо не приличаше на грациозната Фелисити. Погледна затворената врата. Дали чувствата й към този мъж бяха толкова очебийни, че дори Кони ги беше забелязала? Трябва да бъде по-внимателна!
Докато чакаше да се освободи ваната и за нея, реши, че гордостта на Робъртсънови трябва тази вечер да проличи в нейно лице. Подреди косите си в гръцки стил и преднамерено не обърна внимание на кадифената рокля. Бързо намъкна муселинената, с рязаната талия. Пристегна на гърдите си избелелия шал и заслиза по стълбите.
След като докара до лудост камериерката си, Фелисити най-сетне постигна желания ефект. Тръгна надолу но окаяните стълби към всекидневната. Знаеше, че е закъсняла, но това не я интересуваше. Нямаше да позволи на Ян да я командва и да се съобразява само с неговите желания. Би предпочела да се храни в стаята си, но се съмняваше, че в тази купчина камъни имаше някакъв поднос.
Ян й кимна леко. После я представи пред Клод, Бъртранд и Констанс. Фелисити изгледа Констанс по-внимателно. За разлика от сестра си тя беше хубава. Черната й коса беше добре подредена и зелената й рокля беше почти прилична. Да, тя беше хубавичка. След няколко години би се превърнала в истинска красавица. Какво се бяха вгледали в тази раздърпана Бранди?
— Закъсняваш — отбеляза лейди Адела, без да се съобразява с факта, че е гостенка. — Не обичам саздърмата си изстинала. Няма да го направиш втори път, защото последствията ще бъдат много неприятни за теб. Дай ми ръката си, момче — нареди тя и се вкопчи в Джил.
Фелисити искаше да изкрещи на тази грубиянка, но знаеше, че това няма да й помогне. Затова само кимна и премълча. Когато херцогът пое ръката й, тя го изгледа през тъмните си ресници. Нямаше усмивка за нея. Вероятно одобряваше маниерите на тази дъртачка? Сърдеше й се, че е закъсняла. Добре, съвсем скоро нещата щяха да се променят! Тогава тя щеше да му се присмива. Сега погледът му беше тъмен като противните му черни дрехи.
Беше прекарала една седмица с усмихнатия му, модерно облечен братовчед. Колко жалко, че Ян не приличаше на него! Фелисити потръпна, загледана в големите му ръце. При мисълта, че ще я докосват, направо изтръпна.
Когато я настани на масата, той й каза меко:
— Трябва да разбереш, че точността за вечеря е много важна за лейди Адела. Надявам се в бъдеще да обръщаш повече внимание на часовника, иначе няма как да избегнеш острия й език! Колкото до последствията, за които ти спомена, ще я помоля да не излива на главата ти поне нагорещено олио. — С тази шега искаше да разтопи ледовете между тях, но Фелисити дори не го погледна. Дали не възнамеряваше да се цупи цялата вечер? Той пое дълбоко дъх и зачака.
Постоя още малко зад нея, но тя мълчеше.
Решила да не му се усмихва изобщо, обърна глава към лейди Адела, която разговаряше с Джил:
— Разкажи ми повече за Дадли, момчето ми! Знаеш ли, едно време бях влюбена в дядо му, този дърт негодник! Чух, че се е погребал жив в имението си в Кент?
Джил напрегна паметта си, но описаните събития засягаха период, преди да се е появил на бял свят. Затова насочи мислите си към внука.
— Симпатяга е, госпожо. Напълнил е имението поне с половин дузина дечица. У него липсват пороците на дядо му. Животът му е съвсем обикновен. — Хвърли закачлив поглед към Ян и продължи: — Много прилича на моя братовчед, бих казал. Пренебрегнал е всички предимства на херцогската титла и е започнал да обработва земята си. Признай си, Ян, че градският живот не е за тебе? — Той гледаше многозначително Фелисити. — Би искал да имаш поне дузина деца? Колкото до техния размер, лейди Адела, те сигурно ще са гиганти и здрави като дъбовете в имението му. Колко жалко за съпругата му! Той не би се задоволил с по-малко.