Дали не я приемаше като глупава и сляпа? Чашата вече заплашваше да прелее.
— Толкова ли не можеш да повярваш, че исках да те видя? Или може би ти е неприятно, че дръзнах да прекъсна удоволствията ти? Толкова ли си арогантен, че не можеш да се примириш с очевидния факт? Тази раздърпана повлекана Бранди се опитва да те откъсне от дълга ти към титлата, към мен. Изобщо не може да ме залъже със старомодните си рокли и детските си плитки! Видях я как те гледа. Кокетничи със сладникавите си усмивчици. Наистина ли вярваше, че няма да обърна внимание на това? От писмото ти стана ясно колко впечатлен си от нея. Или просто не те интересува какво ще почувствам?
Ян я гледаше безмълвен. Не можеше да повярва, че такава жлъч, такава отрова ще се изсипе от красивата й уста. Беше я мислил за нежна и мека. Той дръпна юздите на Херкулес и конят се вдигна на задните си крака. Успокои животното и се зае да успокоява себе си. Как искаше да й отговори? Да се съгласи с нея, че Бранди е повлекана? Беше го попитала дали изобщо го интересува. Дали не беше права, че не го интересуваше какво ще си помисли тя?
Когато проговори, гласът му беше спокоен:
— Какво искаш да кажеш с всичко това, Фелисити? — Знаеше, че е глупак да подклажда още повече гнева й. За пръв път, откакто я познаваше, не можеше да я разбере. Сега осъзна, че всъщност никога не я е разбирал. Колко прав беше Джил! Какъв глупак беше само, че не го беше послушал! Искаше да приключи с това и отново зададе въпроса си: — Какво наистина имаш предвид, Фелисити?
Тя изви глава настрани. Веднага си спомни, че беше най-голямата дъщеря на граф Брекурт, а не някаква парцаливка от дивата Шотландия. Вдигна рамене.
— Предполагам е естествено да поискаш да се забавляваш, дори и в това омразно и нецивилизовано място. Разбирам, че е нормално мъжете от твоята класа да издържат любовници и проститутки, въпреки че са сгодени за дами. Бих искала да те помоля да не довеждаш твоята курва в Лондон. Ако го направиш някога, поне не карай мене или приятелите ни да търпим присъствието й!
— Значи, щом съм херцог, е нормално да имам любовници и да посещавам леки жени? Такива като мен не зачитат клетви за вярност и нямат чест?
— Не това е важното. Както аз разбирам нещата, любовниците и курвите нямат нищо общо с клетвите за вярност. Просто така е прието да се прави.
— С мен не е така! Когато обещая нещо или дам клетва, ги изпълнявам. Как постъпват другите, не ме интересува. Предполагам, че брат ти Сойер ти е казал всичко това, нали?
— Той ми каза, че ще се отнасяш с мен като с любовницата си. Когато ти родя наследник, ще ме оставиш на мира. Каза, че така правят джентълмените. Но аз не слушам само брат си. Не съм сляпа и виждам как живеят семействата около нас. Може би за известно време са си доста близки. После двамата си намират любовници.
— За съжаление това е истина — каза херцогът. — Трябва отново да ти кажа, че не приличам на останалите благородници. Много от моята класа са щастливи в брака си и не желаят да изневеряват на съпругите си. Но да се върнем на най-важното. Пропътувала си целия път до Пендърлей, защото съм ти писал за Бранди? Предположила си, че е моя любовница? Мисля, че започвам да те разбирам.
Може би говореше истината? Положението й на бъдеща херцогиня изискваше да показва ревност и да бди.
— Надявам се да е така, Ян! Значи няма да я вземеш в Лондон? Не ме карай да се срамувам пред приятелите ни! Почакай докато се оженим, и после бъди по-дискретен!
— Бранди никога няма да ми бъде любовница, независимо дали съм женен или не! Въпреки че искам да дойде в Лондон, тя упорито отказва да го стори. Бих искал да изкара един Сезон и да срещне някого, на когото да се възхищава и да се омъжи за него. Но както казах, тя е на друго мнение. Снощи те попитах, Фелисити, имаш ли желание да раждаш моите деца? Сега искам да ми отговориш!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
Навела глава, Фелисити беше самото олицетворение на скромността.
— Ще изпълня своето задължение, разбира се!
— Твоето задължение — повтори Ян. Гласът му беше равен като брега пред тях. Господи, как е могъл да бъде толкова сляп? Как само се беше заблудил относно същността й!
— Ти трябва да имаш наследник. Дори мама е съгласна с това. Всеки господар трябва да има на кого да предаде титлата и името си. Такъв може да бъде и Джил, но той е само с две години по-млад от теб. Надали ще те надживее дълго, за да запази наследството. Не се съмнявай в мен! Ще направя всичко, което се очаква от мен!
— Обичаш ли ме, Фелисити?
Тя беше толкова изненадана от въпроса му, че дръпна юздата. Конят стъпи близо до бездната. Ян бързо го върна обратно. Фелисити се изсмя. Намести се отново удобно на седлото.