Джил измърмори към Фелисити:
— О, ще бъдеш много ангажирана, скъпа моя! Господарят пусна директивата. Ще ти се наложи да станеш разплодна кобила, но това няма да е за дълго!
Думите му накараха Бранди да изпита силна ревност.
— Внимавай какво приказваш, Джил — сряза го ядосан Ян.
Но братовчед му само му се усмихна и вдигна чашата си.
— Предлагам тост, Ян. Може би този път ще извадиш по-голям късмет?
Момичето вдигна глава и забеляза, че Ян пребледня. Какво ли искаше да каже Джил с това „този път“?
Констанс, която седеше мълчалива до Бранди, захвърли демонстративно салфетката си върху масата и изхвърча от трапезарията.
— Какво му става на това дете? — попита лейди Адела. — Проклети момичета! В един момент плачат, а в следващия се кикотят като луди. Това ме изнервя. Със сигурност не съм го правила, когато съм била на техните години.
— Кой ли ще си спомни — обади се Клод и се ухили. — Било е толкова отдавна!
— Ще се погрижа за нея — съобщи Бъртранд и напусна стаята.
От стаята точно зад дневната се чуваха несдържани хълцания. Вратата беше открехната и той я отвори. Констанс се беше проснала върху канапето и ридаеше безутешно.
Изглеждаше толкова красива с разпилените си тъмни къдрици. Искаше му се да я прегърне и да я целува, докато започне да отвръща на целувките му. Вместо това седна до нея и каза нежно:
— Не плачи, момиче. Няма причина за сълзите ти!
— Ти ли си Бъртранд — каза тя и изтри очите си с ръка.
— Аз съм. — Искаше му се да го види с нови очи. Така, както той гледаше на нея.
— Баба и чичо Клод ли те изпратиха при мен? — Момичето изхълца, а той се усмихна.
— Не! Дойдох, защото съм загрижен за теб. — Измъкна кърпичка от джобчето на жилетката си. — Ето, Кони, избърши сълзите и ми кажи какво те е разстроило толкова!
Тя изтри очите и страните си. После извъртя глава, като мачкаше кърпичката в ръце.
— Хайде, момиче, може да ми се довериш! Знаеш, че винаги сме били приятели!
Констанс не видя неодобрение в очите му, а само любезност и бързо изрече:
— Пърси ще се ожени за онази ужасна Джоана, а аз ще умра от мъка! Знаеш, че не обича нея, а парите й! Колко е жалък! Като си помисля, че му вярвах, възхищавах му се, исках го!
Бъртранд мислено благослови Пърси.
— Може и така да е, Кони, но трябва да го разбереш. Той обича безгрижния си живот в Единбург. Без пари трудно би могъл да се забавлява и със сигурност ще бъде нещастен. Избрал е брака с богата наследница и това ме кара единствено да го съжалявам.
— Но аз го мислех за по-благороден — изхълца отново тя. — Сега го защитаваш, Бъртранд? Никога не си го правил преди. Винаги си казвал, че не е добър човек и не заслужава вниманието на никоя жена!
Това беше истина, но как би могъл да си позволи да бъде честен относно Пърси?
— Не, момичето ми! Трябва да знаеш, че никога не съм одобрявал действията му. Аз просто разбирам мотивите. Трябва да го забравиш, Кони! Той никога не е заслужавал твоето добро отношение!
За момент Кони замълча. Дали вече не мислеше за Пърси? Искрено се надяваше да е така.
— Все пак не е честно!
— Животът не винаги ни носи това, което искаме, Кони! Знаеш го добре. Живяла си тук шестнадесет години. За всички нас беше ужасно, докато беше жив Енгъс. Сега с лейди Адела може да не е по-добре, но поне е по-различно.
— Но защо Бранди трябва да замине за Лондон, а аз да не мога да отида дори до Единбург?
Не я обвиняваше за тъгата й.
— Бранди е по-възрастната, Кони. Разбирам и тези, които мислят, че ти си повече жена от нея.
— Точно така е!
— Все пак не мисля, че ще замине за Лондон. Херцогът го иска, но не и тя. Допускаш ли, че след сватбата лейди Фелисити ще иска някоя от вас в дома си?
— Прав си, Бъртранд. Тя е истинска кучка. Горкият Ян! Защо ще се жени за нея? Та на него не са му необходими пари, нали?
— Не знам. Вероятно всички дами в Лондон са като нея, а тя е най-добра от тях? Не мога да си представя, че ще се забавляваш в нейната компания. Единбург е друго нещо. Знаеш ли какъв хубав град е? Сигурен съм, че ще можеш да отидеш там, Кони. Ян ми каза, че Лондон не предлага по-добри магазини и забавления отколкото нашата столица.
Тя не изглеждаше много убедена в думите му, но не му възрази. Стана и оправи роклята си.
— Много си мил, Бърти! — Тя вдигна лице към неговото. — Личи ли, че съм плакала?
Той взе кърпичката от ръцете й. Започна да изтрива сълзите от нежните й страни.
— Не, хубава си както винаги. Ако някой пита, ще кажем, че си имала главоболие.
— Благодаря ти, Бърти!
Когато се върнаха в трапезарията, никой не направи коментар относно внезапното напускане на Констанс. Само Ян забеляза как лейди Адела намигна на Клод.